Микеланджело ди Лудовико Буонароти Симони, известен още само като Микеланджело, е италиански ренесансов художник, скулптор, поет и архитект, представител на Флорентинската школа. Смятан е за един от тримата титани на Ренесансовото изкуство заедно с Леонардо да Винчи и Рафаело. Творчеството на Микеланджело се отличава с патос, в него присъстват идеалите на епохата за физическа и духовна мощ и трагизъм, характерен за периода на късния Ренесанс. То оказва силно влияние върху Тициан и венецианската живопис и се смята за основа на стила маниеризъм.

Ранни години

Микеланджело е роден на 6 март през 1475 г. в Капрезе, малък град в Тоскана, зависим по това време от Флоренция. Той произхожда от благороднически род, син на Лудовико Буонароти Симони и Франческа Миниато дел Сера, и е потомък на графиня Матилда Тосканска. Баща му бил местен магистрат и за кратко време станал кмет на града, но загубил службата си скоро след неговото раждане. Тъй като родителите му нямали много време за него, ранните си години Микеланджело прекарва при дойката си и нейния съпруг каменоделец в градчето Сетиняно, където баща му притежавал каменна кариера. По-късно той казва, че от там се е зародила неговата любов към скулптурата. Още когато Микеланджело е на 6 години, умира неговата майка, оставяйки го с баща му и четиримата му братя,за които той се грижи през целия им живот.

Чиракуване и първи творби

Въпреки бурните протести на баща си на 13-годишна възраст Микеланджело постъпва в работилницата на Доменико Гирландайо, добре познат по това време художник, който имал по-силно влияние от Мазачо. Там Микеланджело научава техниките на фреската, а след година чиракуване отива да учи в основаната от Лоренцо Великолепни академия. През 1489 г. отива в художественото училище на Лоренцо де Медичи. Три години Микеланджело живее в двореца на Медичите, където изучава античното изкуство и среща много известни мислители на своето време като Пико дела Мирандола, Марсилио Фичино и Анджело Полициано. През този период той прави своите първи самостоятелни творби – Мадоната на стълбите (1490-1492) и Битката с кентаврите (1491-1492). Лоренцо  умира през 1492 г., а през 1494-та Медичите са изгонени от Флоренция. Микеланджело заживява известно време в манастирската болница Санто Спирито, където подобно на Леонардо изучава анатомията на човешкото тяло, като прави дисекции на трупове. От престоя му там е останало едно негово произведение- Разпятие. Под влияние на проповедника Савонарола, известен със своите строги религиозни поучения, Микеланджело се насочва от антични към християнски сюжети. През 1494 г. той напуска Флоренция и отива първо във Венеция, после и в Болоня, където приема част от тяхното изкуство и култура. От този период са останали неговите скулптури Ангел със свещеник и Св. Петроний.

През 1496 г. Микеланджело най-накрая пристига в Рим и остава там до 1501 г. Той посещава Флоренция няколко пъти през този период, но за кратко. Между 1497 и 1499 г. Микеланджело извайва за Ватикана първата си значителна творба – скулптурата Пиета, която му донася известност и слава. Тя е смятана за идеалното единство между класическа форма и християнски дух. Според легендата, когато в Рим видели творбата, никой не можел да повярва, че е изваяна от толкова млад скулптор. Микеланджело се ядосал и се промъкнал през нощта, за да гравира името си върху лентата на Дева Мария. Това наистина е единственото произведение на Микеланджело, носещо неговия подпис.

Като се завръща във Флоренция през 1501 г., Микеланджело приема поръчка от новото републиканско правителство да извае колосалния Давид – символ на независимостта на Флоренция. Според някои това е неговата най-велика творба - статуята окончателно донася на Микеланджело репутация на изключителен скулптор. Още докато статуята е пренасяна към мястото ? на главния площад на Флоренция, има опити за покушение срещу нея, най-вероятно от завистливи конкуренти. Много по-късно след повреда тя е преместена в Галерията „Академия“. През 1504 г. Синьорията във Флоренция поръчва на Микеланджело и на Леонардо да Винчи да изрисуват стените на Камерата на Съвета в Палацо Векио, седалище на флорентинското правителство. Микеланджело работи по картона на Битката при Кашина, а Леонардо - по Битката при Ангиари. Цяла Флоренция се разделя на два лагера, поддържащи единия от двамата. За жалост нито една от творбите не е завършена, а картонът на Битката при Кашина е унищожен в гражданската война през 1512 г.

Гробницата на Юлий II

Всички искат Микеланджело на работи за тях. През 1505 г. Микеланджело отново е повикан в Рим, за да направи проект за грандиозна гробница на Юлий II - наскоро встъпилия в длъжност папа. Първоначалният проект, включващ 40 статуи, така и не се осъществява, въпреки че остава една от големите мечти на Микеланджело. След като той прекарва близо осем месеца в местността Карара, за да търси подходящ мрамор за статуите, папата по съвет на свои подчинени започва да отлага обещаните средства. Все пак скулпторът успява да изпълни някои от фигурите – Мойсей, Умиращият роб и Непокорният роб (незавършена). Постоянно прекъсваната му работа върху гробницата приключва през 1547 г. - след 40 години и пет преработени договора, във всеки от които композицията става все по-опростена и с по-малък брой фигури. За един от вариантите са изваяни фигурите Победа и Клекнало момче. Днес гробницата се намира в църквата „Сан Пиетро ин Винколи“ в Рим и съдържа само една статуя на Микеланджело - "Мойсей".

Сикстинската капела

През 1508 г. Юлий II настоява художникът да изпише тавана Сикстинската капела. Микеланджело приема назначението, но от самото начало проектът на папа Юлий II за изобразяване на дванадесетте апостола му се струва твърде елементарен. Той го замества със свой собствен проект, включващ повече от 300 библейски фигури. По това време е нещо нечувано църковен глава да позволи собственият му план да бъде променен от художник, но Юлий II приема проекта с голям ентусиазъм, въпреки че новият план напълно променя първоначалния замисъл.

'"Сътворението на Адам", Сикстинска капела

Изрисуването на огромния таван с големина 40 Х 14 метра отнема цели четири години - от 1508 до 1512 г. На най-високата част от потона Микеланджело поставя девет епизода от Книгата на Сътворението като Сътворението на Адам, Адам и Ева в Райската градина, Пиянството на Ной и Потопът. В страничните части са изобразени по-второстепенни библейски епизоди, а също предците на Христа, седемте Пророци - Исая, Иеремия, Иезекиил, Даниил, Йона, Захария и Иоил и петте Сибили - Делфийска, Персийска, Либийска, Еритрейска, Кумайска. Това е невиждано дотогава. Не само че работата е обширна по мащаб, но и никой художник не бил правил цял цикъл фрески без способна група помощници. За да привърши задачата, Микеланджело проектира собствено скеле и се налага да рисува легнал по гръб, а след като традиционната мазилка при него се проваля, той използва нов вид мазилка, забърквана от един от асистентите му. Недоволството от всички огромни трудности на начинанието той описва в дневника си и в своя сонет „В рисуване на Сикстинската капела“.

Гробницата на Медичите

След смъртта на Юлий II през 1513 г. двамата следващи папи Лъв Х и Климент VII предпочитат да държат Микеланджело далеч от Рим и от гробницата на Юлий II, така че той работи над гробницата на фамилията Медичи в църквата „Сан Лоренцо“ във Флоренция. За гробницата на Джулиано Медичи той извайва скулптурната композиция Ден и Нощ, а за тази на Лоренцо Медичи - Утро и Здрач. Този проект също не е развит, въпреки че Микеланджело успява да завърши своите архитектурни и скулптурни проекти в Лорентинската Библиотека и Капела Медичи в "Сан Лоренцо". Капела Медичи е съборена малко преди проектът да бъде завършен; две от гробниците за нея са монтирани - на Джулиано Медичи и на Лоренцо Медичи. За третата гробница Микеланджело вае последната си велика Мадона (незавършена), преди да напусне Флоренция през 1534 г. През този период, докато той обмисля гробниците, през 1527 г. Рим е нападнат и разграбен от Чарлз V. Флоренция използва възможността да свали от власт Медичите и да възстанови републиката. Като резултат Флоренция е обсадена скоро след това. Микеланджело използва своите познания в инженерството да помогне при укрепяването на града, но въпреки това Флоренция пада отново в ръцете на Медичите през 1530 г. Присъединяването на Микеланджело към републиканците естествено предизвиква недоволството на Алесандро Медичи,който по-късно е погребан в една от гробниците, но през 1537 г. той е убит от Лоренцино, който има по-добро отношение към художника. Микеланджело ознаменува това събитие с бюста на Брут.

Късни творби

През септември 1534 г. Микеланджело се преселва окончателно в Рим, където остава до края на живота си въпреки поканите на Козимо I Медичи да се завърне във Флоренция. Новият папа Павел III потвърждава поръчката на Климент VII за голямата фреска на Страшния съд на олтара на Сикстинската капела. Това далеч не е продължение на тавана, а съвсем различна творба с напълно различен изказ. Повече от двадесет години са минали между двата проекта, изпълнени с политически събития и лични скърби. Настроението на Страшния съд е мрачно; голият Христос не е образ на утешение, а на отмъщение и разплата и дори спасените се блъскат болезнено към опрощението. Творбата е официално открита на 31 октомври 1541 г. Последните живописни творби на Микеланджело са фреските в Капела Паолина точно до Сикстинската капела, завършени през 1550 г., когато той е 75-годишен. Те са Превращението на Павел и Разпъването на св. Петър.Томазо Кавалиери.

Най-големите постижения на Микеланджело от този период обаче са архитектурни. През периода 1537-1539 г. той получава поръчка да преустрои Кампидолио, върха на Капитолийския хълм, в площад. Въпреки че не е завършен дълго след смъртта му, проектът е изпълнен основно по неговия план. През 1546 г. Микеланджело е назначен за главен архитект на „Св. Петър“. Катедралата е построена според плана на Донато Браманте, но Микеланджело проектира нейния купол и екстериора на олтарния край на сградата. Той продължава да пише поезия до последните си дни и извайва двете си изключителни и прочувствени късни Пиети. Над едната от тях - Пиета Ронданини, работи само 6 дни преди смъртта си. Микеланджело умира в Рим на 18 февруари 1564 г. на 89-годишна възраст, но е погребан съобразно неговото желание във Флоренция - в църквата "Санта Кроче".

Пророчествата и предсказанията на Нострадамус

Най.значимата творба на Нострадамус е  "Центуриите"  (“Столетия”). Той публикува 4 части - всяка от които се състои от 100 катрена (катрен е строфа от четири стиха). По-късно неговите синове пишат допълнения към работата на баща си. Творбата на Нострадамус е написана на старофренски език и е кодирана - според изследователите му - в първите букви на катрените е даден кодът за разчитане на датите и имената на предсказанията, като всеки стих означава определено число. Самият Нострадамус, за да избегне разследване от Светата Инквизиция, допуска "грешки", които допълнително затрудняват разчитането на текстовете. "Центуриите" имат 970 четиристишия. Първите два центурия съдържали по 100 четиристишия, а третият - само 53, вероятно поради намесата на цензурата на папската инквизиция.  Неговите предсказания са обсъждани от стотици тълкуватели. Допълнителна трудност при разчитането на предсказанията идва и от факта, че Нострадамус не оставя писанията си в хронологичен ред, а нарочно разбърква подредбата на страниците, което дълго време кара изследователите му взаимно да се обвиняват в съотнасянето на дата и предсказание и до ден днешен си оспорват точността при подредбата на тълкованията - т.е дали дадено предсказание се отнася точно за определена година.

Но още приживе Нострадамус изживява истински триумф - първото издание попада в ръцете на френската кралица Екатерина Медичи, която го поканва в двореца. После Нострадамус е обсипан с подаръци и привилегии от целия френски двор. Няколко са събитията, които се свързват с неговите абсолютно точни предсказания - смъртта на крал Анри ІІ Валоа и скоропостижната смърт на престолонаследника, безспорно новият крал Чарлс IX прави Нострадамус свой личен астролог и лекар. В едно от предсказанията си относно Хенри II Нострадамус предсказва, че нещо лошо ще се случи на кралското семейство. Репутацията на Нострадамус като най-великия предсказател започва да нараства, след като това негово пророчество се сбъдва и крал Хенри наистина умира.

Папа Сикстус V: Документът с предсказанията на Нострадамус са били забранени от римската католическа църква през 1781. Въпреки това една случка, свързана с църквата, винаги се споменава, когато се преценява способността на френския мистик да предскаже точно събитията. През 1553 се смята, че Нострадамус идвал насреща на група от францискански монаси. Той изведнъж паднал на коленете си и сграбчил дрехата на един от монасите. Монахът е Фелис Перети. Причината, която той изтъкнал за това свое поведение е, че той е трябвало да се подчини на "Негово Светейшество". След близо деветнадесет години след смъртта на Нострадамус, Фелис Перети станал Папа Сикстус V.

Убийството на Кенеди: Някои хора смятат, че Нострадамус точно е прогнозирал убийството на Джон и Робърт Кенеди. Предсказанията са направени 400 години преди случката. Смята се, че те се отнасят конкретно за убийството на Джон Ф. Кенеди в Далас, Тексас на 22 ноември 1963 и брат му Робърт на 5 юни 1968 г., докато празнувал победата си на президентските избори.  Важно е да се отбележи, че при четене на четиристишията не се назовава конкретно името "Кенеди" и че предсказанието или пророчеството може да се отнася за обширна времева граница. Експертите водят дебат за това дали убийствата са измислени или фактически. Убийството на Робърт Кенеди е трябвало да стане "през нощно време", докато в действителност той е бил застрелян рано сутринта.

Трета Световна война: едно от най-популярните предсказания на Нострадамус е за Трета Световна война. Въпреки че датата е била дискутирана векове наред, самото споменаване е довело до обрат при много вероизповедания. Някои експерти са разтълкували, че датата на започване на такава война ще бъде през 1999 година. Те се посочили конфликта на Балканите по това време. Някои други пък привлякоха вниманието към 11 септември 2001, когато бе извършена терористична атака срещу Световния търговски център в Ню Йорк. Очевидно е, че те също са сгрешили.  Според четиристишията, отнасящи се за войната, Нострадамус прогнозира, че славяните ще съберат армия, което предполага партизанска война. Неговите предположения сочат към Гърция, Италия и Средиземно море. Той също така свързва войната с обединение между "орела" или Съединените щати и "петела", представляващ Франция. Четиристишието намеква за съюз между Англия, Полша и Чехословакия. Той прогнозира, че съюзниците ще спечелят и че мирът ще надделее за дълго време след това. Само времето ще бъде в състояние да докаже дали конфликтът в Косово или атаките над Световния търговски център могат да запалят искрата на Трета Световна война. Според различните експерти, Нострадамус е предрекъл, че тази година ще бъде 3786 или 3797.

Наскоро украинският инженер Александър Лазарев съобщи, че е дешифрирал всички катрени на Нострадамус. Ето част от най-интересните прогнози на гениалния астролог.
През 2008 г. ще има покушения над четирима министър-председатели Пак тогава ще пламне въоръжен конфликт на полуостров Индустан. Той ще е една от причините за третата световна война, която ще започне през ноември 2010-а и ще завърши през октомври 2014-а. Отначало в нея ще се използват конвенционални оръжия, после - химически, накрая - ядрени. Радиоактивните частици ще превърнат Северното полукълбо в гробище. Малкото останали живи хора ще страдат от кожни заболявания, включително и от рак. До 2016 г. Европа ще е почти напълно безлюдна. Този ужас ще продължи до 2025 г.
Нострадамус предрича, че в средата на 2028 г. трябва да бъде създаден нов източник на енергия. Специалисти предполагат, че става дума за управляемия термоядрен синтез. По същото време ще стартира първият пилотиран космически кораб към Венера.
Пет години по-късно вследствие на глобалното затопляне полярните ледове ще се топят с рекордни темпове. Нивото на Световния океан ще се повиши.
За щастие човечеството ще съумее да се справи с този проблем.
Едно от пророчествата на Нострадамус гласи: към 2043-а световната икономика ще е в небивал подем, един от най-ефективните методи за лечение на различни заболявания ще е трансплантацията на изкуствени органи По това време ще бъде изградено първото селище на Марс.
Около 2088-а нова болест - остаряване в продължение на броени минути - ще покоси населението на Земята. Тя ще бъде победена след 9 години. През 2100-а изкуствено слънце ще осветява тъмната страна на планетата ни, а 11 години по-късно ще се появят първите киборги (живи роботи).
Към края на 2125 г. ще бъде осъществен първият контакт с извънземни същества - инициативата ще е тяхна. Няколко месеца след него предстои официалното откриване на първата в света обитаема подводна колония.
Тя ще е разположена в дълбините на Тихия океан.
Нострадамус предвижда, че към 2221 г., търсейки извънземен разум, човечеството ще попадне на нещо ужасно - навярно ще осъществи контакт с изключително агресивни същества. Това обаче не е най-страшното. Според знаменития астролог в началото на 2296-а мощни изригвания на изстиващото Слънце ще въздействат негативно на трите най-близки до него планети - Меркурий, Венера и Земята. Процеси, протичащи в недрата на нашата звезда, биха предизвикали изменение на земната гравитация.
Сателитите и космическите станции ще паднат - някои на територията на Русия, други - в Азия и Австралия. Неподозирана тайна, свързана с Луната, ще бъде разкрита към края на 2304 г. Пак тогава ще бъде "запалено" второто изкуствено Слънце. То обаче ще грее до 2480 г., когато ще се сблъска с първото.
Нострадамус предрича ядрена война на Марс през 3005. Орбитата на Червената планета ще бъде променена. Пет години по-късно предстои нов космически катаклизъм: комета ще се удари в Луната. Вследствие на тази колизия около Земята ще се образува пояс от камъни и прах. Това обаче е нищо в сравнение с ада, който очаква планетата ни. Нострадамус не уточнява какъв ще е той и какво ще го предизвика (по всяка вероятност причината ще е тоталното изстиване на Слънцето), но предсказва, че към 3797 г. нашият роден дом ще е мъртво космическо тяло. За щастие човечеството ще е успяло да се пресели в друга звездна система, т.е. хомо сапиенс няма да се затрие. Успял ли е Алексей Лазарев да дешифрира правилно предсказанията на великия Нострадамус? Ще се сбъднат ли всички предсказания на Нострадамус? Истината ще излиза наяве постепенно, с течение на времето. Коментарът оставяме на нашите праправнуци...

                     

Биографични данни

Мишел Нострадамус е роден на 14.12.1503 г. В малък провициален град във Франция. Още от малък показва изключителни математически способности и голям интерес към астрологията, наричана тогава "небесна наука". На 14 години заминава да учи в гр. Авиньон. Там изучава философия, граматика и реторика, а в свободното си време се отдава на астрологически и окултни книги.

Дядото на Мишел - Жак научава за желанието на внука си да стане астролог и го убеждава да следва медицина. Така през 1522 г. Мишел се записва да учи медицина в Университета Монпелие. По-късно Мишел се установява в гр. Аген, където просперира като практикуващ лекар и се превръща в най-желания ерген в града. Жени се за обаятелна и красива жена, която го дарява с две деца. През 1537 г. Обаче градът е нападнат от чума. Въпреки успеха, с който лекува съгражданите си, Нострадамус не успява да предпази семейството си от страшната болест и загубва жена си и двете си деца.

Репутацията му на лекар вече е подкопана, след като не успява да спаси собственото си семейство. Близките на съпругата му дори го дават под съд след отказа на Нострадамус да върне зестрата. Църквата също завежда дело срещу него и той трябва да се изправи пред ужасяващите инквизитори в Тулуза. Под прикритието на нощта той напуска Аген и се насочва към Италия. Следващите шест години той обикаля Европа. Накрая се установява в гр. Салон, където за втори път открива любовта и стабилността на семейния живот. Жени за богатата вдовица Ан Позар Жемел.

Нострадамус успява да изгради живота си наново и се захваща успешно с бизнес с козметични продукти. Най-горният етаж от къщата си той превръща в кабинет, където разполага своите забранени магически принадлежности. Той става един от най-уважаваните грождани на града, както и ревностен католик. Но популярността му намалява, след като хората от Салон забелязват, че лампата в кабинета му свети по цяла нощ, докато добрите християни спят. Пророчествата си той прави под въздействието на билкова смес, от която изпада в транс.

През 1550 г. Нострадамус публикува своя първи алманах с предсказания. Той е разделен на 12 части - за всеки месец от годината, като всяка част се състои от по едно четиристишие. Така успехът на първия алманах окуражава Нострадамус и той всяка година публикува нов до края на живота си.

В едно от предсказанията си Нострадамус загатвал, че нащо лошо ще се случи на кралското семейство. Репутацията на Нострадамус като най-великия предсказател започва да нараства едва след като това негово пророчество става реалност и на крал Хенри умира.

Последното пророчество на Нострадамус е неговата собствена смърт. Той умира на 62 години в къщата си в град Салон.

Родена е в град Екатеринослав в южна Русия (днес гр. Днепропетровск, Украйна) на 12 август 1831 г. Майката й, Елена Андреевна Фадеева, принадлежи към древен благороднически род и е автор на десетина романа под псевдонима Зенеида. Белински казва за нея: „тя е Руската Жорж Санд“. Баща и? Петер фон Хан е полковник от руската армия. След смъртта на майката, починала на 28 години, когато Блаватска е само единадесетгодишна, за нея се грижат родителите на майка и?. Дядото Андрей Фадеев е губернатор на Саратов. Бабата е княгиня Елена Долгорука.

От ранна възраст Елена се проявява като изключително дете с разннообразни дарби и необикновен характер. Не понася светския живот и предпочита уединението сред природата. През 1844–1845 пътува с баща си из Европа. Седемнадесетгодишна, Елена сключва брак с много по-възрастния от нея генерал Блаватски, когото три месеца по-късно напуска и се отправя да пътешества в чужбина.

След като посещава Турция, Египет и Гърция, през 1851 г. Елена се озовава в Лондон, където среща човека, когото познава от виденията от детството – нейния Учител. Той и разказва за задачата, която и предстои да осъществи – да стане родоначалник на ново духовно движение, което да разкрие на западния свят редица истини от източната философска традиция и което да заработи за благото на човечеството, без оглед различията на раси, народности и вероизповедания.

Същата година Елена започва цикъл от продължителни пътувания. Пътят и минава през САЩ, Южна Америка, Африка, Индия, Япония... На два пъти, през 1855 и 1868 г. Блаватска успява да проникне в Тибет, където получава от своя Учител знанията, които ще са и необходими, за да осъществи мисията си.

Модерният Теософски езотеризъм започва от Мадам Блаватска. В 1875 тя основава Теософското Общество в град Ню Йорк заедно с Хенри Стил Олкот, който бил правителствен следовател, адвокат и писател. След смъртта на Блаватска през 1891, след серията от разколи в Теософското Общество, се появяват няколко негови креации. Ани Безант станала лидер на обществото основано в Адиар Индия, а Уилиям Куон Джъдж разцепил Американския Отдел на Теософичното Общество в Ню Йорк, който по-късно бил пренесен в Калифорния. Известният писател Талбот Мънди автор на Криминале бил член на групата и написал много статии за своят вестник. Друга една международна теософска организация, "Обединена Ложа на Теософите", била основана от Роберт Кросби. Рудолф Щайнер основал успешен отдел на Теософичното Общество в Германия. Той се фокусирал на Западния езотеричен път, включващ влиянието на Християнството и естествените науки, което довело до напрежение в отношенията с Ани Безант. Множеството Германо-говорещи теософи, както и някой други, се присъединили към новото Щайнерово общество.

Основните цели на Теософското Общество са: 

1. Да сформира ядрото на всемирното Братство на човечеството без разлика на раса, народност, пол, каста или цвят на кожата.

2. Да поощрява изучаването на сравнителната религия, философията и науката.

3. Да изследва неизвестните природни закони и скритите сили в човека.

През 1877 г. Блаватска издава своя първи монументален труд “Разбулената Изида”, в който разглежда историята, разпространението и развитието на тайното знание през вековете.

През 1879 г. Блаватска и Олкът пренасят щаб-квартирата на Теософското Общество в Адиар, Индия. Започва издаването на списание “The Theosophist”. По това време организацията стремително печели привърженици по цял свят, сред всички слоеве на обществото. В Индия със съдействието на Блаватска двама високопоставени англичани започват кореспонденция с Учителите, които се грижат за Теософското Общество. Един от тях – А.П.Синет, впоследствие написва книга въз основа на тази кореспонденция.

Постигнатите от теософите успехи обаче бързо им спечелват множество врагове. Сред тях са както подозрителните към чужденци колониални власти, така и йезуитските и протестантски мисионери в Индия, които не могат да простят на Блаватска това, че тя успява да възвърне на индийците уважението към тяхната собствена религия и култура. През 1884 г. мисионерите подемат мощна клеветническа кампания срещу Блаватска и Теософското Общество в печата, към която през 1885 г. се присъединява и Обществото за психични изследвания в Лондон, което обявява Блаватска за измамница (по-късно същото това Общество се отказва от тези си изводи).

Злобните нападки подкопават здравето на Елена Петровна, тя се преселва в Европа, където през 1888 г. издава най-важния си труд “Тайната доктрина” – книга за произхода и еволюцията на Вселената и човечеството. През 1889 г. излизат нейните книги “Ключът към теософията” и “Гласът на Безмълвието”.

 Блаватска завършва земния си път на 8 май 1891 г. в Лондон. Вече повече от век нейното творчество и нейният жизнен път продължават да вълнуват мислещите хора по света. Издадени са десетки нейни биографии. И днес Т.О. съществува и развива дейност в десетки страни. А 1991 година беше обявена от ЮНЕСКО за международна година на Блаватска.

Теософия

Теософите проследяват произхода на Теософията като всеобщата жажда за духовни знания съществуваща във всички култури. Намерени са следи в Индия като непрекъсната верига от събития, но съществуват и в древна Гърция както и в записките на Платон (427-347), Плотин (204-270) и други нео-Платонисти, както и Якоб Бьоме (1575-1624).

Основни Теософски вярвания

Съзнанието е всемирно и индивидуално

Според Теософията, природата не постъпва случайно. Всяко събитие, минало или настоящо, се случва според закони които са част от всемирната парадигма. Теософите поддържат че всичко, живо и неживо, е съставено от основни градивни блокове еволюиращи чрез съзнанието. Теософията на Е. Блаватска е не-теистична, не-религиозна,не основана върху вяра, но някой от нейните последователи заемат по-скоро теистично (верско) становище.

              Човек е "условно" безсмъртен

Теософите приемат, че всички човешки същества притежават безсмъртен "Висш Аз", но техните нисши личности не осъзнават и не осъществяват връзката си с тяхната вечна духовна природа и поради това загиват.

             Прераждането е всеобщо

Подобно на езотеричния Будизъм, от който произлизат доста от Теософските идеи, Теософията учи че съществата достигат човешко състояние чрез и след огромен брой прераждания, преминавайки през състояния на минерали, растения и животни от времето преди зараждането живота на земята. Въпреки това, Теософията се отличава от езотеричните вярвания, че е възможен обратен ход на този процес, т.е. човешките същества не могат да се прераждат като животни или растения с изключение на редки случаи на разпадащи се "загубени души". Човекът се разглежда само като квинтесенция на физическия живот на Земята а не последна фаза на еволюцията, която ще продължава през поредни етапи, включвайки формите на Буддичните същества.

             Карма

Относно карма, дхарма и космогония, Теософията е подобна на вярванията на индийското общество Ариа Самай. Теософията учи че злото и доброто са резултат от разделението на дух/материя в цикъла на развитието. Съществува естествена инволюция на духа в материята последвана от еволюция на материята обратно до духа. Смисълът на вселената е Духът да изяви себе си самосъзнателно през и чрез седемте си степени.

            Всемирно братство

Теософията учи, че всяко нещо, от какъвто и да е вид, произхожда от един божествен източник. Всички неща са в действителност "монади". Всички монади имат заложени в себе си един и същ принцип, а техните форми и природа са изява на тяхното текущо ниво на съзнание.

            Еволюция

Теософите приемат, че религията, философията, науката, изкуствата, търговията, и филантропията, измежду другите "добродетели," приближават хората още повече до "Абсолюта".

Планетите, слънчевата система и дори галактиките са разглеждани като съзнателни същества, изпълняващи техни си еволюционни пътища.

Духовните единици на вселената са монадите, който в различните време/пространства могат да се представят като планети, ангели, човешки същества или в различни други форми.

Теософите също приемат, че човешката цивилизация, както всички други части на вселената, се развива на цикли от по седем степени. Така по време на първата степен, хората били чисти духове; през втората, те са познати като Хиперборейци; през третата като Лемурианци; и през четвъртата, като Атланти. Тъй като Атлантите били най-ниската точка на цикъла, сегашната пета епоха се определя като времето на ново пробуждане на човешките психически възможности. Тази пета епоха се назовава като Арийска.

           Седмократност

Теософията, както и много други езотерични групи и окултни общества, поддържа, че вселената е управлявана от числото седем. Прераждащата се човешка единица, или човешка монада, се състои от две духовни съставни, които общо се състоят от седем "тела",а именно: 1.физическо (същинско) тяло, 2. етерно тяло или ауричен двойник,3. пранично или енергетическо тяло, 4. тяло на нисшия Аз (инстинкти, желания), 5. тяло на Висшия Аз или тяло на Ума, 6.Душа и 7. Дух.

Съзнанието на хората се променя. Човечеството влиза в нов период от своето развитие. Oстарелите човешки закони, норми и институции не могат да решат световните проблеми и тези на всеки индивид. Едно вътрешно недоволство от живота като цяло и в частност от световния ред и порядък се забелязва у всеки. То постоянно расте и подтиква човека да търси нови решения на старите си проблеми. Една нова невидима вълна залива света и обхваща всеки човек, семейство, общество и народ. Търси се нова парадигма, ново светоусещане, нов импулс за живот. На изток и на запад много хора, опитват да намерят пътища един към друг. Все повече са тези, които търсят начини за един по-добър, по-смислен и по-одухотворен живот.

Холистичният принцип “Живот за Цялото” издигнат в началото на века от един Мъдрец още тогава от будните български и световни умове, сега вече е факт. Планетата ни се смалява. Днес всеки осъзнава, че Земята е жив организъм и не може да бъде изследвана или пък стопанисвана по механичен начин. В наше време е известно, че мислите и чувствата на всеки човек променят света около него. Всеки елемент е свързан с всички други, образувайки цялото. Природата е жива, разумна. Едно добро направено днес от един човек се предава към света и расте. Гениална мисъл споходила частица от организма е в полза за целия организъм. Нужни са нови методи за работа, нови модели на мислене, нов начин на живот. Революцията в света на комуникациите изгради нервната система на земята. Във време, когато новините се научават мигновено, с натискане на клавиша или с поглед към телевизора, нервните импулси се предават за секунда до всяка част на Земята. За да е здрава клетката, трябва целия организъм да е здрав, но живота му зависи от всяка негова частица. Цялото е по-голямо от сбора на неговите части. Като се промени индивидът, променят се приятелите му, семейството, обществото, държавата, целия свят. Промяната на света от своя страна, води до промяна на индивида. Носителите на промяната са водачите, импулсаторите на човечеството. Те първи усещат новото, подемат го и го разпръскват из света.

Кратка историческа и фактологическа справка

Родното място на Петър Константинов Дънов е с.Хадърча (сега Николаевка), Варненско.

Баща му поп Константин Дъновски, цял живот е бил радетел за свободна и независима българска църква. През 1854г., на 24 години, тръгва за Света Гора, където иска да стане монах. След корабокрушение по пътя той не се отказва, но странна среща с монах го разтърсва и променя изцяло намеренията. Монахът му обяснява, че му е отреден друг път и че трябва да се върне обратно “защото това място е било и ще бъде ... прагът на чудни световни промени.” Силно впечатлен Константин се завръща обратно в родината си. През 1858г. той се жени и има три деца. Става първият български свещеник във Варненския край на обявената за независима българска Църква, а в края на живота си е глава на варненската епархия.

Живот и идеи

Въпреки че бе спомената датата на вътрешната трансформация станала в Петър Дънов, трябва да се отбележи, че мисията му на Учител, се е откривала пред него в продължение на около 5 години. “Годините от 1895 до 1900 Учителят прекарва в уединение и самота, в размишление и съзерцание, в молитва и дълбока вътрешна работа. В тези години, когато се пробужда най-дълбокия кът на космическото съзнание, свойствено за посветените, Учителят преповтори всички истини за човека, природата и Бога.” Малко след посвещението си записва във Варна едно мистично послание от Духа – “Хели-Ели-Мели-Месаил”. През 1898г. изнася пред дружество “Милосърдие” във Варна посланието “Призвание към народа ми”, където той казва на българите най-важното, което трябва да знаят за него и за неговата мисия. Към края на този приблизително петгодишен цикъл, между 25 юни 1900г. и 9 юли 1900г., той записва седем духовни послания, кръстени “Седем разговора с Духа”. В тях се дават наставления и напътствия относно духовната му мисия.

Цели 11 години Учителят обикаля из България като изнася богословско-научни сказки, просвещава, дава наставления и упътвания по най-различни въпроси и прави своите наблюдения върху българина. През това време започва да се образува Веригата. Ето какво е записала в дневника си негова ученичка - Ел. Иларионова, след една от сказките му в Търново през 1903г.: “Читалищният салон беше препълнен. Той с ред картини доказваше, че човек е господар на своето тяло. В човека са скрити много способности, неразвити още. Със своя живот, със своите мисли, чувства и вътрешни стремежи той гради това тяло и може да му даде красива форма. … по външния вид на човека може да се определи и неговия живот, характерът му и пр. Всички слушаха с притаен дух и внимание. Той каза, че няма болест неизлечима. Когато човек разбере великите закони на природата, сам ще се лекува.”

През 1901г. са издадени 5 статии по френология от Учителя в сп. “Родина”. Френологията е една от науките, в които Учителят е особено вещ и по време на обиколките из България прави много френологически изследвания на българина, част от резултатите на които изнася в държаните по-късно беседи и лекции.

На 19 юли 1900г. във Варна се е състояла първата среща на негови ученици. Тогава те са били само трима. На въпрос на един от тях как ще изпълняват мисията си след като са толкова малко, следва отговор, че в бъдеще ще бъдат хиляди и милиони. От тази година започват Годишни срещи на Веригата преминали по-късно в събори. В периода 1904-1908г. през месец август събиранията се състоят във Варна. Присъстват хора само лично поканени от Учителя. От 1909г. до 1915г. срещите се провеждат във Велико Търново. Една от целите им е да се “създаде връзка с духовния свят за всеобщо повдигане и просветление”, както и да се подготви почвата за бъдещата по-сериозна духовна работа.

Срещата от 1911г. е паметна с това, че на нея се въвежда един символ на учението - Пентаграмът. Дават се подробни указания и напътствания как да се работи с него, какво е значението му. Всеки от лъчите на Пентаграма символизира съответно: Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел. Това са едни от принципите, които са в основата на Новото учение и които всеки ученик развива в себе си.

През 1912г., на Годишната среща на Веригата, Учителят раздава на всички присъстващи подготвената от него книжка “Завета на цветните лъчи на светлината”. Тя е съставена изцяло от цитати от Библията, които са обвързани със седемте цвята на дъгата включително и белия, и влиянието им върху човека. За стиховете в тази брошура той казва, че са “така систематично извадени и наредени, щото при внимателно и благоговейно прочитане произвеждат всички краски, необходими за духовното ваше повдигане.”

През 1914г. започва публичното изнасяне и документиране на така наречения цикъл Неделни беседи. Те продължават около час и обикновено започват в 10 часа сутринта в неделя. От тях слушателите му са очаровани, разкрива им се нов свят. “От словото на Учителя струи нова светлина и тя разкрива Истината тъй, както всеки дълбоко в душата си я чувства.” Беседите обикновено започват с определен стих или стихове от Библията и продължават с тълкуване, давайки отговор на актуални човешки проблеми. Стилът е богословски и в същото време научен и максимално достъпен за слушателя. Последната от неделните беседи е изнесена на 28 ноември 1944г. Особено важна е “Ето Човекът!”, която е представена на 16 март 1914г. и с която символично се слага началото на Ерата на Водолея С нея започва цикъл серии от 6 тома в словото на Учителя наречени “Сила и Живот”. В тях се съдържат основите на Новото учение.

На 15 февруари 1917г. се открива един особен род беседи, наречени беседи пред сестрите. Те са предназначени за жените, майките, възпитателките, учителките, въобще всички жени, от които зависи промяната на обществото. Беседите се изнасят всеки четвъртък. Последната от този цикъл е държана на 30 юни 1932г.

През юни 1917г., във военно време, поради това, че е неудобен на властите и се изказва против участието на България в Първата световна война, Учителят е временно интерниран във Варна. В периода август 1917г. – юни 1918г. във Варна, живее на последния етаж на хотел Лондон. Неделните беседи са временно преустановени.

Постепенно годишните събирания преминават в събори на Бялото Братство. Изнесеното слово се оформя като цикъл от така наречените Съборни беседи. Добре е да се уточни, че според Учителя, Бялото Братство не е някаква човешка организация водена по писани правила и закони, а е съвкупност от всички същества, които са завършили своята земна еволюция и сега помагат за развитието на човечеството. Ето какво още се казва: “…организирането на света се дължи на Бялото Братство. Всички религии са методи на Бялото Братство... В архивите на Бялото Братство се пазят всички тайни... Бялото Братство върви по пътя на Любовта.” В тесен смисъл на думата Бялото Братство е група от хора, които работят в съгласие с идеите на Учителя.

През 1920г., поради желание на някои от учениците му за по-задълбочена работа с Пентаграма, се образува група за духовна работа. През 1922г. на нейна база се открива Класа на добродетелите. Първоначално е включвал 10 сестри, които са били лично наставлявани от Учителя.

През 1922г. се открива Школата. Тя е своеобразен университет за вътрешно познание и развитие. Под ръководството на Учителя в нея “се изпитват силите, способностите и възможностите на човешката душа, тук се решават много задачи, лекуват се вековни недъзи, ликвидира се един стар живот – животът на миналото – подготвят се условията за новия живот. Едно ново знание се прилага, подлага се на опит и резултатите най-щателно се проучват... Тук са представени всички недостатъци, от които страда човечеството, ала и всички добродетели, дарби и способности присъстват тук. Върху тях се работи грижливо, както градинарят работи върху своите плодни дръвчета и посеви... Човекът и човешкото естество се подлагат в школата на всестранно изследване и опити; изпитва се тялото, неговите качества, неговата устойчивост, издържливост и отзивчивост, изпитва се умът, неговата възприемчивост и възможности. Изпитва се и сърцето, неговата чувствителност, неговата готовност за служене и жертва. Всичко се проверява и постоянно подобрява.” Учителят казва: “Задачата на Божествената школа е да приготви умовете и сърцата на хората да разбират и прилагат истината. Едно от качествата на великата школа на живота – школата на Бялото Братство или така наречената Божествена школа – това е: Тя поставя всичко изучено на опит. В нея теорията и практика вървят ръка за ръка. Тя показва на ученика не само пътя към истината, но и начините за нейното приложение.”

На 24 февруари 1922г. започват школните занятията на Младежкия окултен клас. Класът се състои от млади хора, предимно студенти и семейно неангажирани, които първоначално са били лично поканени. Изискванията към класа са много строги. В него могат да влизат лица, които са образец за подражание. Тук се дава нова насока и благоприятна среда за развитие на ума, сърцето и волята, както и за всички човешки способности. Занятията продължават до 7 януари 1944г. и се водят предимно в петък. Същата година и на същия ден, когато е открит Младежкия окултен клас, на 24 февруари 1922г., започва Общия окултен клас. Той е за по-широк кръг слушатели. Работи се главно върху изправянето на някои навици и погрешки във вътрешния и външния живот на човека. Занятията са предимно в сряда. Продължават до 5 януари 1944г., когато е и последното събиране за този клас.

Изнесеното слово в класовете е наречено лекции, тъй като е предназначено за една по-добре подготвена, академично настроена аудитория, където с методите на науката, непосредственото наблюдение и опита, се разкриват фактите, законите и принципите, които съставляват и управляват видимия и невидимия свят. Човешката психика и вътрешния живот на човека са осветлени и подложени на подробен анализ. Дават се теми за развиване, упражнения, задачи, методи, чрез които придобитото знание се прилага и подлага на външен опит и вътрешна проверка.

Поради големия интерес на младежите, през юли 1923 година се провежда Първия младежки събор. Този вид събирания продължават до 1930г. и на тях се показва истинския потенциал на Бялото Братство. Изнасят се есета и реферати на различна тематика обикновено свързана с духовната страна на живота. По-късно голяма част от младите хора развиват богата творческа и научна дейност в обществото.

През 1922г., на откупеното преди година място в подножието на Витоша, в София и наречено по-късно “Изгрев”, се нанасят първите заселници. През 1927г. на Изгрева се построява сграда, в чийто салон Учителят изнася почти всички свои беседи и лекции до края на земния си път. През 1930г. се откриват нов тип беседи. Наречени са Утринни слова. Първата е изнесена на 21 септември 1930г.

Като своеобразен синтез на учението и метод за вътрешна работа не само за учениците, но и за всички желаещи, се явява Паневритмията. Тя е особен вид масова игра – оригинален синтез между идея, тон, движение и ритъм. “Същинският смисъл на думата Паневритмия от духовно гледище Учителят е изразил със следното изчерпателно и пълно със смисъл изречение: “Паневритмията е разумна обмяна със силите на живата природа”. Дадена е и постепенно е дооформена в годините от 1932 до 1942, като първото публикувано ръководство по Паневритмия излиза през 1938г. Тя се състои от три части – същинска “Паневритмия”, “Слънчеви лъчи” и “Пентаграм”. Движенията са плавни и хармонични. Играе се на музикален съпровод след изгрев слънце в периода между 22 март и 22 септември. Ето какво още казва за нея Учителя: “Паневритмията е наука, която регулира физическите, духовните и умствените функции на човека и е в съчетание с човешките мисли, чувства и действия. Тези движения на паневритмията са разумни. Те … са взети от природата, от целия всемир и са в хармония с космичния ритъм… Те имат магическа мощ и влияние върху целия свят, а не само върху нас.” Паневритмията поддържа хармонията между дихателна, мозъчна и храносмилателна система и между ум, душа и дух… При тези движения се прави контакт с природата… Ако музикантите свирят всяка сутрин тези упражнения ще се подмладят. Всяка дума, музикално изказана и придружена с хармонични движения, е в състояние да внесе тласък в човешката душа. Паневритмията трябва да се приложи във възпитанието на индивида, обществото, народите.”

През 1929г. Учителят за първи път извежда учениците си на летен лагер в Рила. От тогава, почти всяка година, през лятото на Седемте рилски езера се провеждат събори. Съществува и такъв цикъл беседи наречени Рилски. За учениците планината е нещо живо, разумно. Тя е място за вдъхновение и нови творчески сили, място за духовна работа и вътрешно обновление. На лагерите кипи живот, всеки иска да даде своя принос за Цялото. Става се много рано, преди изгрев слънце. Следва посрещането му като символ на Живота. Изпълняват се песни, молитви и духовни упражнения. Изнася се беседа. Малко по-късно всички играят Паневритмия. След това учениците обменят опит от свършената работа през годината. Учителят напътства, наставлява, дава нови методи за работа, изнася беседи. Ученикът зад цялата природа вижда една велика Разумност. Потапя се в нея, общува с нея. Чистотата е основно изискване. Тя се съблюдава с голямо внимание. Общата работа е извор на вдъхновение.  “Планинските места са пълни с енергии и носят благословение... Излизаме на планината, за да се научим как да живеем... Планината има дълбоко влияние върху нервната система и върху черния дроб. Влиянието върху черния дроб е в това че се премахва лошото настроение, подобрява се разположението на духа... Този, който е имал неврастения и други нервни страдания, ще се освободи от тях, но планината има друго още по-дълбоко значение. Като се качиш на най-високия връх непременно трябва да научиш нещо... Екскурзиите всякога са хубави, те носят живот.” Това са част от причините учениците да използват всяка възможност да бъдат на планина – на Седемте езера, на Мусалла, във Витоша, в Сливенския балкан или в друга красива планина.

През 1939г., по военно време, по инициатива на Учителя и благодарение на негови ученици, България става единствената страна в Европа спасила своите евреи.

Началото на 1944г., през Втората световна война, той се мести в село Мърчаево, близо до София. Изнася едни от последните си беседи, издадени по късно в поредица от томове кръстени “Заветът на Любовта” и класифицирани от някои като Последни слова. На 27 декември 1944г. напуска този свят. След себе си Учителят оставя за човечеството творчество от над 3 800 беседи и лекции, свързани с всички области на живота, стотици композирани песни и хиляди живи души, на които той е бил опора, наставлявал ги е, помагал им е, дал е живота си за тях.