JXTC GENRE : DECEMBER 08 TEMPLATE

Водата е основа на живота. За науката все още е загадка как неживата материя се е преобразувала в жива. Необходимо е да се изучават нови свойства на водата, макар че на пръв поглед изглежда, че я познаваме. 

През март 2004 г. американска космическа сонда откри “следи” от вода на Марс и сол в пресъхнало езеро. Учените вече могат да допуснат, че може би там е имало или има живот. 

На два от спътниците на Сатурн американски космически сонди доказаха наличие на вода. 

През юли 2005 г. американският космически апарат “Дийп Импакт” изстреля в кометата Темпел 1 снаряд. При това основният модул се намирал на значително разстояние и провеждал наблюдения за последиците от стълкновението, като анализирал химичния състав и структурата на ядрото на кометата. Резултатите ще помогнат да се оцени вътрешния състав на кометата. Това ще приближи човечеството към разгадаване произхода на Слънчевата система и зараждането на живата материя. Американските учени наблюдавали три участъка, покрити с лед в малка зона на повърхността на ядрото на кометата. По мнение на учените, водата преобразувала се в лед съдържа много примеси. Предполага се, че значително повече лед се съдържа в ядрото. Учените отдавна са достигнали до извода, че кометите са отломки от образуването на Слънчевата система преди 4,6 милиарда години. 

През август 2008 г. космическият апарат „Феникс” по време на своята космическа мисия намери вода на Марс. „Ние намерихме вода”- удиви се Уйлям Бойтон, един от учените от мисията на космическия апарат „Феникс”. Учените все повече се убеждават, че наличието на вода на космически обекти е по-скоро правило отколкото изключение. Променя се и парадигмата на общественото мислене към свойствата на водата. 

През януари 2009 г. д-р Майкъл Мума от НАСА заяви, че има три области на Марс, които бавно отделят значително количество метан. И трите носят следи от наличие на много наземен лед или течаща вода. 

Метановите стълбове в марсианската атмосфера дават доказателство на учените, че вероятно под повърхността на планетата съществуват живи микроби. Според учените няма данни метанът да е донесен на планетата от небесно тяло, например комета. Няма следи, че газът да е продукт на вулканична дейност, за което щеше да говори например наличието на серен диоксид. Според изследователите, ако метанът произлиза от микроби, те вероятно живеят далеч под безжизнената марсианска повърхност - на дълбочина, където е достатъчно топло, за да съществува втечнена вода. 

НАСА съобщи на 14 ноември 2009 г., че „значително количество” замръзнала вода е открита на Луната. Пробата е установила наличието на вода в постоянно засенчен лунен кратер. „Откритието отваря нова глава в разбирането ни за Луната”, съобщават още учените от американската космическа агенция. Новите данни бяха получени, след като НАСА изпрати две космически совалки, които се разбиха в лунната повърхност през октомври, 2009 г., в опит за откриването на вода. Преди това учените подкрепяха теорията, че освен възможността за съществуването на лед в дъното на кратерите, Луната е абсолютно суха. 

Извън фактите нека да погледнем на откритието от позиция на биофизиката. Средното разстояние от Земята до Луната е 384 400 км. Всъщност това научно постижение обръща парадигмата за наличието на вода в Слънчевата система. И Луната, и Земята са практически на еднакво разстояние от Слънцето. Откритието на американските учени ще ни помогне да оценим по-добре факторите, които са способствали за зараждане на живата материя. (д-р Игнатов, 2009)

През 2001 г. учени от научноизследователския център IMS при НАСА и Университета в Санта Круз, Калифорния, провели експеримент, близък до условията на младата Слънчева система. Смес от различни вещества (вода, метанол, въглена киселина и въглероден диоксид) били охладени до 10° К ( –263,16° С ). 

Сместа била облъчвана с ултравиолетова светлина с тази дължина на вълната, каквато е съществувала в плътния молекулярен облак, от който се е образувала Слънчевата система. Образували се органични молекули. В тази смес били открити самоорганизиращи се структури с размери 10 µm. Те по форма са мехурчета, които напомнят клетки. 

Слабата червена звезда Глийзе 581, около която обикаля планетата Глийзе 581 C e на разстояние от нас 20,5 светлинни години. Учените Юдри и Мейор от Женевската обсерватория посочват, че температурата на планетата позволява да има вода в течна форма и да бъде убежище на живот.

„Ние оценяваме температурата на тази „Супер Земя” между 0 и 40 ° С и водата може да бъде течна”, посочва Юдри, водещ автор на научнания доклад за резултатите от изследването. Нещо повече, радиусът на Глийзе 581 C е само 1,5 пъти по-голям от земния. Моделите позволяват да се прецени, че тя има скалиста структура с океани.” 

Делфрос от Университета в Гренобъл допълва: ”Течната вода е критично условие за съществуване на живота, такъв какъвто го познаваме ние.” Обсерваториите търсят следи от газове като метан, което може да означава наличието на хлорофил, пигменти като при земните растения и това да има съществена роля за фотосинтезата. По мое мнение е абсолютно възможно „биокомпютърът” вода със своята „памет” и вещества с помощта на природните „сили” да създаде „жива” вода и в тази вода живи клетки върху планетата Глийзе 581 C.  

Живите организми и човекът са сложни самоорганизиращи се системи. Те са отворени, защото непрекъснато обменят вещества и енергия с околната среда. Промените в отворените системи са относително устойчиви във времето. Устойчивото съотношение между компонентите в една отворена система се нарича дисипативна структура (Николис, Пригожин, 1973). Доказано е експериментално, че водата също е самоорганизираща се система (Антонов, Гълъбова, 1992). Очакванията са, че промените във водата в резултат на външно въздействие ще бъдат относително устойчиви във времето. 

Това означава, че водата “помни” физично или химично въздействие. Въпросът за “паметта” на водата е изключително интересен. Едва ли обаче без това нейно свойство може да се обясни зараждането на живата материя. Първите изследвания, свързани с “паметта” на водта, са извършени от Дерягин и Чураев (1971). Трайността на резултатите във времето след “активация” с променливо магнитно поле и при електролиза през ядрен филтър, са извършени от Миненко (1981) и Евсеев (1982). Извършени са анализи на промените в спектъра на природни води (Антонов и съавтори, 1995). 

Според създателя на квантовата механика Шрьодингер живите организми понижават собствената си ентропия за сметка на повишаването на ентропията на околната среда. Според Пригожин образуването на дисипативни структури и усложняването им е свързано с промени в ентропията. 

Зараждането на жива клетка е възможно при екстремални условия и с времето стабилизиране на тези условия. Образуваната самоорганизираща се структура се стреми да запази своето състояние от условията на външната околна среда. За това е необходим универсалният разтворител вода с нейните уникални свойства и специфични вещества. Жизнеността на живата материя се доказва дори при съществуването на архибактериите. Те живеят при силна радиоактивност, ниски температури, в кратерите на вулкани.

Привидно изглежда, че водната капка се изпарява постепенно. Антонов и Юскеселиева доказват нов физичен ефект. Водната капка се изпарява дискретно (“скокообразно”). Този ефект зависи от енергийните състояния на водородните връзки между кислородните атоми на водните молкули и водородните атоми на съседни молекули.  Антонов и Гълъбова доказват чрез спектрален анализ, че водата е отворена и самоорганизираща се система. Тя и живите организми реагират чувствително на енергийни потоци и съхраняват информация от околната среда. Те прилагат метода на диференциалния неравновесен енергиен спектър (ДНЕС)

Кластерите от водни молекули са най-малките и нестабилни самоорганизиращи се структури в природата (д-р Игнатов, 2005 ). Промените, които се получават във водните кластери в резултат на външни въздействия могат да бъдат относително устойчиви във времето. Колкото кластерната формаия е по-голяма, толкова по-дълго време се съхранява информация за физическия или химическия фактор. Получават се устойчиви самоорганизиращи се структури, които могат да носят бъдеща информация за живата материя. 

Водните молекули се преструктурират в резултат на външни въздействия. Когато са получили енергия, те предават информация за състоянието си на съседни чрез водородни връзки. Това става на резонансен принцип ( Зенин, 2002 ),(д-р Игнатов, 2005 ).

За обясняване структурирането на кластерите е необходимо да се подходи квантово-механически. В противоположен случай трудно може да се обясни как водните молекули се структурират в геометрични кластери ( “полимери” ). Класическият полимер – това е молекула, в която атомите са свързани с ковалентни връзки, а не с водородни. Експериментално е доказано, че 10 % от водородните връзки в леда са ковалентни (Айзък, 2002). 

Японският учен Емото успява да визуализира подредбата на водните молекули в кластери като замразява водата след различни видове въздействия. Кристалчетата на замръзналата вода се подреждат по определен начин. Ледът “помни” предисторията на течната фаза на водата след като е имало въздействие. Той провежда експеримент, при който въздейства върху вода с различни честоти. Интересното е, че колкото честотата е по-голяма толкова картините са по-ясни. Това е видимо доказателство, че водата реагира различно на различни въздействия ( Емото, 2002). 

Със зараждането и еволюцията на живата материя водните молекули, клетките и тъканите обменят помежду си биофизични полета. В зависимост от енергийното състояние, енергия от околната среда или се получава в живите организми ( режим “отдаване” ) или губи ( режим “отнемане” ) , (д-р Игнатов, Антонов, Гълъбова, 1998 ). Същите автори доказват, че в режим “отдаване” и “отнемане” става преразпределение по енергии между водните молекули. Дълготрайността на съхранената информация е 4 месеца.

Доказани са честотите на биорезонанс между биофизичните полета и водни молекули, клетки и тъкани (д-р Игнатов, 2005). Създател на теорията за биорезонанса е Дубров (1980). Биорезонансните прояви при тъкани са доказани при въздействие на биофизични полета върху зрителния анализатор в режим “отдаване” и “отнемане” (д-р Игнатов, Цанева, 1995). С биорезонанс се доказва и “носителят” на биофизичната информация. Сравнително слаби електромагнитни и биофизични полета предизвикват значими биофизични и биологични ефекти върху живите организми. Фундаментално е, че основните честоти след въздействие на биофизични полета върху вода и тъкани съвпадат. Основните честоти на биорезонанс се намират в електромагнитния диапазон, в който Земята получава енергия от Слънцето. А тази енергия преструктурира биокомпютъра вода. 

Съществуват вече интересни доказателства, че няколко молекули от дадено вещество могат съществено да променят структурата на водните кластери. Хомеопатията е класически пример за това. Били извършени експерименти под ръководството на известния френски имунолог Бенвенист. Принципът на хомеопатията бил възпроизведен върху биологични модели. При добавяне към един от типовете имунни клетки при човека на специфични, взаимодействащи с тях антитела се наблюдавала реакция на клетките. При намаляване концентрацията на антителата при някои разреждания имало ефект, а при други той изчезвал. Такова изменение на биологична активност на “разтворите” се наблюдавала и при концентрации, когато вероятността да има дори и една белтъчна молекула е пренебрежимо малка. Авторите изказали предположение, че предаването на биологичната информация се дължи на “паметта” на водата. 

Извършени са експерименти с неорганични вещества, които били разреждани по хомеопатичен принцип. Рей решил да обори хомеопатичните възгледи. Той разредил натриев хлорид ( NaCl ) и литиев хлорид ( LiCl ) до минус на десета степен. При това разреждане няма практически йони от дадено вещество. С термолуминисценция той изследвал и вода. Странното било, че изследваните разтвори имали различен спектър. 

Извършени са изследвания за промените в спектъра на хомеопатичните разтвори от 1 до 15 потенции ( “разреждания” ), ( Делиник, д-р Игнатов, 2005 ). Изследването е извършено чрез метода ДНЕС на natrium muraticum ( NaCl) . При 1 CH разтворът има 0,01 %, а при 2 CH се съдържа 0,0001% от NaCl и т.н. В процеса на поенциране разтворът преминава числото на Авогадро. След тази стойност се приема, че не се съдържат молекули от разтвореното вещество. 

Анализите показват, че до 6 СН промените в хомеопатичните разтвори са близки до резултата при 1 СН. При 5 СН концентрацията на разтвора е 10-10 за NaCl , както при експериментите на Рей. От 7 до 10 СН резултатите са нестабилни и се приближават до статистическата грешка. След 11 СН резултатът е близо или е в статистическата грешка.  

По-големият брой молекули на NaCl в началните потенции създава условия за стабилност на образуваните кластери от изходното вещество и водните молекули. Потенцирането “пренася” информация и към по-големите потенции. Тази е информация е “по- нестабилна” , когато впоследствие се пренася само от водни молекули. 

Безспорни са доказателствата, че водата е основа на живата материя при благоприятните условия на нашата планета. Без свойството “памет” на водата трудно може да се обясни зараждането на живата материя. Кластерите, които си взаимодействат с химични вещества еволюират. Еементът, който е изиграл решаваща роля е въглеродът (C). Той е най-разпространен от всички тежки химични елементи във Вселената. Малките размери на атома позволяват въглеродните вериги да се огъват. Показател за органичния произход на въглерода на Земята е промяната на съотношенето между неговите изотопи С12 и С13 от 3,8 милиарда години.

Каква обаче е вероятността една формация от водни кластери, микроелементи и допълнителни условия да създаде органични молекули, а впоследствие и живи клетки. Нека да разгледаме най-малките живи клетки. Най-малката бактерия Micrococcus progrediens е с размери 0,1 µm в диаметър. Микоплазата е също с размери 0,1 µm. Това означава, че тези клетки са 1000 пъти по-големи от атома на водорода в диаметър. Микоплазмата има необходимите макромолекули за съществуване на жива клетка. Интересното е, че при нея има гъвкава мембрана, а не твърда както при другите клетки. Микоплазмата може да се размножава чрез образуване на коковидни структури или деление. Електричните свойства на мембраната с дебелина 0,1 µm не се различават от тези на останалите клетки. 

Математическите вероятности за образуване на стабилни водни кластери не могат да бъдат изчислени с компютър. Компютърът може да изчисли възможните положения на 8 водни молекули. Това е доказателство за огромния потенциал на “запаметяване” на водата. Наличието на микролементите въглерод (C), калций (Ca), магнезий (Mg), натрий (Na) и др. може да доведе до образуване на по-устойчиви във времето кластерни структури. Стабилността на тези кластери зависи от резонанса между отделните молекули. Наличието на въглеродни съединения и йони на химични елементи може да доведе до некомпенсиран електричен заряд и потенциал в една устойчива за протичане на биологични процеси структура. В кластерните структури информацията между органичните и водните молекули може да се съхранява на основата на биорезонанс. 

Извършени са изследвания, които доказват характерното за резонанс увеличаване на амплитудата на сигнала при определени честоти. Най-детайлни са изследванията при калциев карбонат (СаСО3), (Антонов и съавтори, 1992), натриев хлорид (Делиник, д-р Игнатов, 2005 ) и др. Доказани са опредеени амплитуди при биорезонансно взаимодействие на биофизични полета с водни молекули (д-р Игнатов, 2005). Доказателство за ролята на калциевия карбонат при зараждане на живата материя (д-р Игнатов, Антонов, Гълъбова, Стоянов, 2001) е, че най-древните фотосинтезиращи организми имат сложна слоеста структура от това съединение. От този етап са и първите доказателства за наличие на вода. 

Протичането на електричен биоток и структурирането на клетъчната мембрана е направило възможен прехода от нежива към жива материя. Необходими са допълнителни експерименти за доизясняване на този процес. Еритроцитите се състоят само от клетъчна мембрана, а кръвта съдържа 92 % вода. Животът на Земята има единен произход, защото всяка жива клетка има 20 аминокиселини, 5 основи, 2 въглехидрата и 1 фосфат. Американските учени Вентър и нобеловият лауреат Смит планират да създадат в лабораторни условия едноклетъчен организъм. Ако успеят едноклетъчното ще съдържа минимален брой гени и ще може да се храни и дели. 

При определени условия може да се говори и за “активирана” вода. Това твърдение обаче поражда съмнения в някои учени. Доказано е, че раковите клетки “разкъсват” най-високо енергийните водородни връзки между водните молекули 

(Антонов, Гълъбова, 1992). Кръвната плазма на починал от злокачествен тумор човек не реагира на биофизични полета ( Тушмалова, 2001 ). Да, водата може да бъде “активирана” и да носи информация за живото. В един от експериментите на Емото е показана кристализирана вода след голямо земетресение (А) и 3 месеца след това (Б). Може да се направи извод и от този експеримент, че при благоприятни условия водата може да концентрира информация в малък обем от водни кластери. 

Кристалите на Емото предизвикват както интeрес, така и недостатъчно обоснована критика. Ако ги разгледаме внимателно те са структурирани с шест върха. Още по-внимателен анализ обаче показва, че снежинките през зимата също винаги са симетрични с шест разклонения. До каква степен тези кристализирани структури носят информация за средата, в която са създадени. Снежинките могат да бъдат красиво структурирани и безформени. Това показва, че „контролната проба” (облак в атмосферата), от която те възникват им влияе с началните условия. Началните условия са слънчева активност, температура, геофизични полета, влажност и др. Това означава, че от „среден” ансамбъл може да се направи извод за приблизително еднаквата структура на водните капки и след това снежинки. Те са почти с еднаква маса и се движат в атмосферата с близка скорост. В атмосферата продължават да се структурират и увеличават своя обем. Дори възникнали на различно място в облака в една група има достатъчен брой снежинки, които са възникнали при почти еднакви условия. 

Какво обаче е „положителна” и „отрицателна” информация за снежинките, то отговор може да търсим при Емото. В лабораторни условия „негативната” информация (земетрeсение, „лоши” звукови вибрации за човека и др.) не структурира кристалчета. „Положителната” информация структурира такива. Интересно е до каква степен обаче един фактор може да структурира еднакви или подобни снежинки. Водата е най-плътна при температура 4°C. Доказано е научно, че плътността й намалява със започването на образуване на шестоъгълни кристали лед при понижаване на температурата под 0°C. Това се дължи на водородните връзки между водните молекули. 

Каква обаче е причината за това структуриране. Кристалите са твърди тела, при които 

съставящите ги атоми, молекули или йони са подредени в правилна, повтаряща се структура в трите пространствени измерения. При водата кристалната структура е малко по-различна. Според Айзък само 10% от водородните връзки в леда са ковалентни, т.е. достатъчно информационно стабилни. Водородните връзки между кислород от една водна молекула и водород от друга са най-чувствителни към външни въздействия. Спектърът на водата при подредбата на кластерите е относително различен във времето. Съгласно доказания от Антонов и Юскеселиева ефект на дискретно изпарение на водната капка и зависимостта на това от енергийните състояния на водородните връзки можем да търсим отговор за структурирането на кристалите. Всяка част от спектъра зависи от повърхностното напрежение на водните капки. Пиковете в спектъра са шест и те информационно „насочват” разклоненията на снежинката (д-р Игнатов, 2009).

Очевидно при експериментите на Емото началната „контролна” проба вляе върху вида на кристалите. Това означава, че след въздействие с определен фактор може да се очакват подобни кристали. Почти невероятно е да се получат еднакви. При примера на въздействието на думата „любов” върху водата Емото не е посочил ясно дали експериментът е проведен от различни проби. 

Необходими са „двойно слепи” експерименти, за да се провери методиката на Емото дали е достатъчно диференцирана. Доказателството на Айзък, че 10% от водните молекули след замръзване образуват ковалентни връзки ни показва, че вероятно водата използва този информационен потенциал при замръзване. Постижението на Емото дори без „двойно слепи” опити остава достатъчно значимо по отношение на информационните свойства на водата. 

Едната снежинка е природна, а другата е създадена от Емото. Подобието показва, че многобразието във водния спектър не е безкрайно. Извършени са изследвания на спектъра на природни води от Тетевен, Троян, Рилски манастир (България), Герсфелд (Германия). Спектърът е високо енергиен при най-силните водородни връзки. При дейонизирана вода такава характеристика липства. Раковите клетки „разскъсват” най-високо енергийните връзки във вода. Това означава, че „природните” води носят необходимата жизнена енергия (д-р Игнатов, 2009). 

На 15 ноември 2008 г. с епицентър София бе регистрирано земетресение с магнитуд от 4.0 по скалата на Рихтер. Фигурата показва разликата между контролната проба и тези през останалите дни. Водните молекули „разкъсват” най-високо енергийните водородни връзки във вода, както и два пика в спектъра по време на природното явление. Изследването е направено с прибора на Антонов. При земетресение водата не може да се структурира в снежинки в лабораторията на Емото. Има доказателства за промяна на електропроводимостта на водата по време на земетресение.

През 1963 г. танзанийският гимназист Ерасто Мпемба забелязал, че горещата вода замръзва по-бързо, отколкото студената. Този феномен носи наименованието „ефект на Мпемба". Всъщност доста преди това уникалното свойство на водата е било отбелязано от Аристотел, Франсис Бекън и Рене Декарт. Това явление е доказано с ред независими експерименти. Водата показва още едно свое странно свойство. По мое мнение обяснението е следното. Диференциалният неравновесен енергиен спектър (ДНЕС) на кипнала вода е с по-малка средна енергия на водородните връзки между водните молекули отколкото пробата при стайна температура (Игнатов, Антонов, Гълъбова, 1998). На кипналата проба е необходима по-малко енергия, за да започне да структурира кристали и да замръзне (д-р Игнатов, 2009). 

До каква степен опитите на Емото могат да бъдат свързани с „паметта” на водата. Неговите експерименти показват, че водата реагира на външно въздействие. В неговата лаборатория снежинките нямат природното многообразие. Те се образуват в по-стандартизирани условия. Ценното е, че той показва, че водата „помни” външни въздействия. Въпросът за дълготрайността на тази информация при неговите експерименти остава открит.

Изключително “активна” е размразената вода. През пролетта се наблюдава увеличаване на амплитудите в спектъра водата, измерен чрез метода ДНЕС. През пролетта птиците и животните пият вода от размръзнал лед. Растенията също бързо растат от тази вода. Размразената вода им стимулиращ ефект се използва с успех при възстановяване на болни след операции. Учени от Кралския медицински институт в Стокхолм съобщават за успешно лечение на диабет с размразена вода. Лечебните свойства на размразената вода се дължат не само на “по-активния” спектър, но и на елемента деутерий. Молекулите вода, в която атомите на водорода са от изотопа деутерий трудно преминават през клетъчната мембрана. Маринов съобщава за бърз растеж на цветя в Сибир. Той заедно с руски учени през 70-те години доказва, че намиращата се в района вода съдържа по-мaлко деутерий. Проведени са експерименти, които доказват “активиране” на спектъра на вода, която е замразена след биовъздействие в режим “отдаване” и размразена преди спектралния анализ.