JXTC GENRE : DECEMBER 08 TEMPLATE

Учени от САЩ са успели да създадат първата синтетична жива клетка. Изследователите са конструирали "генетичен софтуер" и са го трансплантирали в жива приемна клетка. Резултатът е клетка, която изглежда и реагира като естествен жив организъм.

Откритието е огромен пробив за науката, но критиците смятат, че синтетичните живи организми могат повече да навредят, отколкото да донесат полза. Екипът вижда огромни перспективи пред откритието си, като смята, че то има потенциала на индустриална революция. Вентър се надява, че със създаването на бактерии, които "произвеждат каквото искаме" можем да облекчим проблеми като този с горивата и дори с парниковите газове. Могат да се произвеждат нови лекарства и ваксини. За целта учените-изобретатели вече си сътрудничат с фармацевтични компании и с такива, работещи в областта на горивата.


Той и колегите му и преди са успявали да създадат синтетичен бактериален геном, както и да трансплантират геном от една клетка в друга. Сега учените комбинирали двата метода, за да създадат т.нар. "синтетична клетка", въпреки че всъщност само ДНК в нея е синтетична. За да създадат генетичния софтуер, учените са копирали съществуващ бактериален геном. Те са описали генетичния му код и са успели по химичен път да конструират негово копие.

"След като трансплантирахме софтуера в клетката, тя започна да го чете и да се превръща във вида, който е закодиран в синтетичния геном. Новата бактерия се е размножила повече от милиард пъти, като новите клетки съдържат и са контролирани от синтетичната ДНК. Това е първият път в историята, когато синтетична ДНК изцяло контролира клетка", казва д-р Вентър пред Би Би Си. Вентър и колегите му се надяват да конструират нова бактерия, която да има полезни функции. "Ако успеем да накараме клетките да произвеждат, каквото ни е нужно, това ще премахне зависимостта ни от петрола и ще помогне да намалим вредите върху околната среда. Този успех има потенциал да създаде нова индустриална революция", смята Вентър.

Критиците смятат, че възможностите са преувеличени. Доктор Хелън Уолъс от "Genewatch UK", организация за наблюдение на развитието на генните технологии, каза, че синтетичните бактерии могат да бъдат опасни. "Пускането на нови организми в околната среда може дори да причини повече зло, отколкото добро. Ако пуснем бактерии да чистят зона на замърсяване, ние пускаме всъщност и нов вид замърсяване". Уолъс атакува директно д-р Вентър, че омаловажава потенциалните опасности: "той си играе на Бог, но ще се държи съвсем по човешки. Опитва се да възвърне парите, вложени в неговата технология, и ще избягва регулационните мерки, които биха ограничили нейната употреба". Вентър, обаче, отговори, че вече е в хода на дискусии относно контрола в това относително ново научно поле и етическите следствия от откритието. "от 2003, когато създадохме първият синтетичен вирус, сме в хода на дълга и задълбочена етична дискусия, която достигна до Белия дом и въвлече за оценка Академията на науките. Оттогава ние не спираме да участваме в дебата, защото съзнаваме, че неговият предмет е много важен" - каза ръководителят на екипа, създал синтетичната бактерия.

Друга линия на критика изтъква, че за много от нещата, на които Вентър се надява да бъдат изпълнявани след усъвършенстването на неговото откритие, вече има прости, евтини и утвърдени технологии на генното инженерство. въпреки всеобщото признание на научната значимост на постигнатото, ползата от него се вижда от някои специалисти в по0далечно бъдеще, като неизбежно се подчертава огромната опасност от излизане от контрол на евентуалното му приложение за военни цели, по-специално в създаването на бактериологични оръжия. Вентър отговори, че тези опасности вече са оценявани в доклади от "Massachusetts Institute of Technology" (MIT) and a "Washington defence think tank", които са заключили, че новата опасност е много малка и несъпоставима с големите потенциални облаги. "Повечето специалисти не отричат, че има леко нарастване на риска, но срещу него стои експоненциалното нарастване на ползата за обществото - подчерта ученият - още грипните ваксини, които ще получите за следващата година, биха могли да бъдат разработени чрез този процес".

Живата материя на Земята е многообразна. Всички нейни форми обаче, имат общи черти, които я отличават от неживата материя. Неживата материя запазва състоянието си, в което се намира, колкото по-добре е изолирана от средата. Живата материя, от своя страна, може да съществува само и единствено тогава, когато е в непрекъсната връзка и взаимодействие със средата, в която се намира. Живата материя се характеризира с няколко свойства, като движение /което не се разбира само като преместване от едно място на друго/, размножаване, растеж, развитие, а също така и приспособяване. Промени настават не само в организма, но и между него и средата, в която се развива. Чрез всички тези процеси се осигурява развитието, а също така и еволюирането на видовете.