Фитотерапия
Фитотерапия
  • Фитотерапия- начин на лечение


    Фитотерапията е клон от фармакологията, който представлява научно обоснована профилактика и лечение с галенови препарати, получени от лечебни растения и части от такива. Тя прилага растенията в свежа или изсушена форма, или под формата на мехлеми, настойки, отвари, прахове, сиропи, като за извличането от растителната суровина на лекарствено-активните вещества се правят водни, спиртни, спиртно-водни, спиртно-етерни, маслени, глицеринови и други извлеци.

    Три са източниците, на които фармакологията се позовава:

    народна медицина - с нейния емпирично натрупан през столетията опит;

    експериментална фармакология и токсикология с лечебни растения; и

    клинична фармакология.

    Основни характеристики на фитотерапията са:

    перорален прием или външно приложение на фитотерапевтичните средства;

    нужда от дълготрайно приложение, бавно действие и късно проявление на резултата, умерен ефект;

    доказана липса на ефект при много заболявания (например които се развиват скоротечно, или в ранна детска възраст).

    По-подходящи за лечение с фитотерапевтични средства са хроничните заболяване на ендокринната, дихателната, храносмилателната, нервната, сърдечно-съдовата системи, заболявания на кожата. Фитотерапията е неприложима при септични и инфекциозни състояния, при острите фази на редица хронични заболявания, както и психичните заболявания.

    Методи за приготовление на лекарства от лечебни растения

    Съществуват различни начини за приготвяне в домашни условия на лекарствени форми за външно и вътрешно приложение. Начините зависят от:

    химическия състав на активните вещества,

    разтворимостта им в различни разтворители (вода, спирт, мазнина и др.),

    използваните растителни части (корени, стъбла, листа, цветове, плодове)

    За по-ефективно извличане на веществата, използваните части от лечебните растения трябва да бъдат наситнени, като големината на частиците варира в зависимост от растителната част: за листа и цветове - не повече от 5 мм, за корени и стебла - не повече от 3 мм, за плодове и семена - до 0,5 мм.

    Запарки и отвари

    Запарките (infusa) и отварите (decocta) са водни извлеци от билки или лекарствени сборове, които се приготвят на водна баня. Тъй като бързо се развалят, основно изискване при тях е да се приготвят често и в малки количества, като се съхраняват в хладилник най-много до три дни след приготвянето.

    Запарки се приготвят от листата и цветовете, от които активните вещества се извличат по-лесно, а от по-твърдите растителни части като кори, стъбла и корени се приготвят отвари.

    Когато се прави запарка, наситнените билки се поставят в съд (емайлиран, порцеланов, стъклен), залеят се с предписаното количество вода и се нагряват на водна баня с кипяща вода в продължение на 15 минути. След това билката остава да се кисне в продължение на 45 минути и чак тогава се прецежда и консумира. По-бързият вариант на запарка спестява 45-минутното киснене, но тогава билката се държи на водна баня в продължение на 25 минути. Трети вариант е билката да се залее с кипяща вода и да се държи на топъл котлон в продължение на 15 минути, но като се внимава самата тя да не кипи.

    Отварите се приготвят аналогично, но за по-дълго време - до 30 минути.

    Настойки

    Настойките (или още тинктури, tincturae) са спиртни, спиртно-водни или спиртно-етерни извлеци от лечебни растения, получени без термична обработка. Те обикновено се употребяват в малки количества, на капки и могат да се съхраняват по-дълго време.

    За приготвянето на настойки се ползва най-често спирт от 40 или 70 градуса. Надробената билка се поставя в стъклен съд, залива се със спирт, захлупва се и се оставя да кисне в продължение на 7 денонощия. След това се прецежда през няколко слоя марля. Настойките трябва да бъдат бистри и да притежават характерните за изходната суровина вкус и миризма.

    Екстракти

    Екстрактите (extracta) са силно концентрирани извлеци от лечебни растения, които се приготвят сложно и не в домашни условия. Биват течни (extracta fluida), гъсти (extracta spissa) и сухи екстракти (extracta sicca).

    Лапи?

    Лапи?те (cataplasmata) предствляват гъсти каши от счукани или смлени части от лечебни растения, залети с малко количество топла вода (до 30°). Имат външно приложение, като се намазват върху тензух и налагат върху болното място.