JXTC GENRE : DECEMBER 08 TEMPLATE

Растение с дебели и сочни листа. Лечебните му и терапевтични свойства действат от 5000 г. насам. Притежава силно противомикробно действие. Сгъстеният сок от пресните листа, се използва за стимулиране на заздравяването на раните при изгаряне, след рентгеново облъчване и др. Алоето е натурална субстанция, съдържаща около двеста биоактивни молекули. Полезното за нашия организъм съдържание на алое е следното: Аминокиселини: незаменими /есенциални / за организма, които тялото не произвежда, но ги набавя, чрез храни: • Триптофан – за възпроизвеждане витамини от група В. Както и на ниацин формира мозъчния невротрансмитер серотонин, който контролира състояния на стрес, повишен апетит, безсъние • Хистидин – нужен в детска възраст; участва в произвеждането на червени и бели кръвни телца, регулира функциите на антителата, влияе за отстраняване на заболявания на слуховия нерв, алергии, анемии и при възпалителни процеси в организма • Аргинин – необходим при недохранване, изгаряния, травми, хирургически интервенции, инфекции, туморни процеси
• Треонин – участва в изграждането на протеина еластан и колаген, в синтезата на аминокиселинитие глицин и серин • Лизин – ограничава развитието на вируса Херпес симплекс; спомага производството на колаген при възстановяване на тъканите и изграждането на мускулните протеини след наранявания и хирургическа намеса • Валин – също стимулира възстановяването на тъканите, благоприятен ефект при увредена централна нервна система, в следствие на чернодробна недостатъчност
• Метионин – спомага за унищожаването на липидите, които могат да образуват тромби в артериите;
• Фенилалвинин – участва в производството на хормони в щитовидната жлеза и някои  невротрансмитери, отговарящи за паметта, ведростта и добрия тонус • Левцин – регулира протеиновия синтез. Потискане на болката, предпазване от мускулен разпад и загуба на мускулна маса. Подобрява мозъчната дейност
• Изолевцин – концентриран в мускулната тъкан. Необходим за Хемоглобина. Регулира кръвната захар заменими аминокиселини – организмът сам ги синтезира : • Аланин и аспарагин – благоприятно влияние върху централната и периферната нервни системи
• Аспарагинова киселина – при хронична умора и сърдечни проблеми.

• Карнитин – предотвратява натрупването на мазнини и намалява риска от сърдечни увреждания  • Цистеин – антиоксидант, улавя свободните радикали; предпазва черния дроб, мозъка и червените кръвни телца от вредното влияние на алкохол и цигари. Действа профилактично за атеросклерозата, сърдечния инфаркт, онкологични, ставни заболявания, регулира и инсулиновата скереция
• Цистин – за заздравяването на рани и изгарания
• Глутамин – подобравя функционирането на мозъка повишива концентрацията, на-малява депресивните състояния • Глутаминова киселина – подопомага лечението на епилепсия и Паркинсон • Глутатион – мощен антиоксидант; имунностимулиращ, намалява страничните ефекти от радиционно облъчване и химиотерапия • Глицин – действащ за максималното функциониране на централната нервна система, простата при мъжете, имунитета; намалвяа киселинността на стомашната секреция • Орнитин – подобрява функцията на черния дроб и неутрализира токсините в него • Пролин – благоприятно влияние върху кожата • Серин – за метаболизма на мазнини и мастни киселини • Таурин – подобрява зрението, намалява риска от катаракт • Тирозин – отогваря за образуването на тироксин в щитовидната жлеза. Хормон, регулиращ растежните и метаболитни процеси; състоянието на кожата и на централната нервна система. ВИТАМИНИ: Витамин А – нужен за зрението, растежа на костите, за имунитета.  Витамин С – необходима за образуване на колаген – важно за здравината на костите, еластичността на кръвоносните съдове, заздравяването на раните, предпазващ при простуди и инфекции. Витамин Е – антиоксидант, предпазващ от вредното действие на ултравиолетовите лъчи и радиацията.  Група витамин В1 – за растежа на тъканите витамин В2 – в комбинация с В6 произвежда кръвни телца витамин В3 ниацин – регулира метаболизма, съдейства за поддържането на доброто състояние на храносмилателната система; облекчава болките при мигрена; облекчава гангренозния стоматит и лошия дъх в устата; снижава холестерола.  Витамин В6 – стимулира правилната асимилация на мазнините и белтъчините; предпазва от нервни и кожни смущения. Витамин В12 – среща се предимно в месото и млечните продукти; доста рядко в растенията. Витами В9 фолиева киселина – снижава риска от вродени дефекти.  Холин – контролира появата на холестерол; стимулира паметта; прочиства токсините от черния дроб МИНЕРАЛИ : Калций и Фосфор – здравината на скелета и зъбите. Магнезий – роля в изграждането на костите и в обменните процеси.

Желязо – участва в синтеза на хемоглобина; помага на организма да се бори срещу инфекции.  Цинк – поддържа имунната система; благотворно влияние при кожни смущения, проблеми с косата.  Калий и натрий – съвместно регулират баланса на водата и течностите в тялото.  Хлор – спомага за елеминирането на остатъчни продукти в организма, като активизира функцията на черния дроб; подпомага храносмилането; поддържа гъвкавостта на тялото.  Хром – срещу високо кръвно налягане.  Мед – необходим за трансформиране на телесното желязо в хемоглобин. Сулфур – благоприятно влияние върху кожата, косата и ноктите; поддържа кислородното равновесие за правилното функциониране на мозъка; спомага за секрецията на черния дроб и жлъчката; срещу бактериални инфекции.  Манган – активизира ензимите, необходими за правилното усвояване на вит. А, В1, С ЕНЗИМИ: каталаза – предотвратява задължането на вода; целулаза – подпомага разграждането на целулозата; липаза – подпомага храносмилането; амилаза – синтезира се в панкреаса и хидролизира алфавръзките в скорбялата; МОНО-ПОЛИЗАХАРИДИ: глюкоза – главен енергиен източник за мускулите, вътрешните органи, червените кръвни и мозъчни клетки използват само тях, като източник на енергия; маноза – подпомага здравината на ставите; целулоза.

Автор: Надя Златева

Тя расте по ниви, глинести почви, горски поляни и полета, засети с жито, царевица, детелина, картофи и цвекло. Много често се появява, когато зимата е била особено снеговита,а пролетта – дъждовна. Основата на цветчетата е куха. Цветните кошнички са разположени на върховете на стъблените разклонения. Състоят се от 12-18 периферни бели езичести цветчета и многобройни вътрешни жълти тръбести цветчета. Обвивката на кошничките е от керемидообразно наредени, продълговато яйцевидни, тъпи, с широк ципест ръб, жълтеникавозелени листчета. Съцветното легло е голо, с малки ямички, кухо, полусферично при току-що цъфналите кошнички и удължено до конусовидно към края на цъфтенето. Плодът е продълговата кафяво-зелена семка. Цялото растение и особено цветните кошнички имат характерна приятна миризма и остър, възгорчив вкус, а мирисът – ароматен и приятен.За лечебни цели се употребяват цветовете на лайката. Главичките на цветчетата се събират от май до август по обяд. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 35 градуса С. Изсушените кошнички имат бели периферни листчета и зелени дръжка и обвивка. Изсушената дрога (билката) е с приятна миризма и слабо горчив вкус. Съхранява се на сенчесто, сухо и проветриво място. Състав: В цветните кошнички се съдържа 0,5 - 1,5% етерично масло с характерен син или синьозелен цвят. Цветът му зависи от съдържанието на азулен / богат на минерали вещества, като преди всичко е известен със своите силно противовъзпалителни и капиляросвиващи свойства, като същевременно регенерира и подхранва.

Подходящ е за суха и чувствителна кожа и кожи с разширени капиляри./ Съдържанието му е различно и е в зависимост от биологичния вид на растението, както и от географския му произход. Азуленът на лайката се нарича хамазулен, образуващ се по време на получаването на маслото от нелетливи, безцветни съставки — матрицин и не се съдържа в свободно състояние в растението. Водни или алкохолни извлеци, които съдържат хамазулен са нетрайни. В цветовете от лайка се съдържат и флавоноидни гликозиди с агликони апигенин, лутеолин, кверцетин, патулетин, които имат спазмолитично действие. Същото действие имат и кумарините умбелиферон и херниарин.Съдържат се още и слузни вещества, стероли, горчиви вещества и мастни киселини. Лайката се използва, като изпотяващо, успокояващо, дезинфекционно и противовъзпалително средство: възпаления на храносмилателната система, на лигавицата на устата, венците, гърлото, при зъбобол, гастрит, ентерит, колит (с болки и колики), при язва на стомаха и дванадесетопръстника. Външно се прилага за гаргара при лош дъх в устата, под формата на промивки при възпаления на конюнктивите, болезнени и трудно заздравяващи рани, мокрещи екземи, при потене на краката, при сълзящи и сърбящи кожни обриви. Под формата на инхалации се предписва при грип, фарингити, ларингити и др. Като успокояващо средство, лайката намира приложение при болезнена менструация, за промивки при бяло течение; при смущения на съня. Лайката улеснява отделителната система, без да действа слабително. Сварена във вода се налага върху пикочния мехур за облекчаване на болките.

Така спомага за вътрешното лекуване на хемороиди, както и с външен лайков мехлем. Чрез вдишването на пари от лайка, се облекчава хремата и синузита. Намалява и температурата. Маслото от лайка се използва за разтриване при невралгии и ревматизъм; премахва умората на крайниците. Приложения: чай – една препълнена чаена лъжичка се попарва в ? л. вода и се оставя да покисне за малко. Пакетче чай от лайка облекчава напукани устни. Добавка за баня на тялото: четири шепи, а за лицето и главата: една шепа от цветовете. Попарват се и се оставят малко да киснат. Компреси -  препълнена супена лъжица с лайка се залива с ? л. вряло мляко и се оставя да кисне. Прецежда се и се правят топли компреси. Инхалации - една препълнена супена лъжица с лайка се попарва с един литър вряла вода. Главата се покрива с кърпа и под нея се вдишват парите. Билкова възглавничка: ленено чувалче се напълва с изсушени цветове от лайка и се завързва. В сух тиган се затопля и след това се налага на болното място.  Масло от лайка: шишенце се напълва до гърлото с набрани на слънце пресни цветове от лайка, които се заливат със студено изцедено дървено масло. То трябва да покрива цветовете. Добре затворено, шишето се оставя 14 дни на слънце. След това се съхранява в хладилника. Лайков мехлем: 250 гр свинска мас се затопля и когато започне да пращи се прибавят две препълнени шепи пресни цветове от лайка. Сместа се разпенва и разбърква. Съдът със сместа се покрива и се оставя да пренощува в хладно помещение. На следващия ден тя леко се подгрява и изстисква през ленена кърпичка Сместа се разбърква равномерно и се сипва в чисти шишета.

Автор: Надя Златева

Змийското мляко е наричано още брадавична билка, кръвоспираща билка, очен и златен корен, Благородична билка, Божия милост, дар Божий. Имената показват, че като лечебно средство е било на голяма почит. То е  30-80 см високо, разклонено; цъфти от май, цялото лято до есента. Листата са назъбени, приличат на дъбовите. Долните с дръжки, горните приседнали, голи, нечифтоперести, с 5-7овални, почти приседнали листчета, връхното триразделно. Цветовете събрани по 2-6 в прости сенници, разположени в пазвите на горните листа. Те имат чашка от 2 жълто-зелени листчета, опадащи при разтварянето. Венчето е яркожълто, четирилистно, тичинките многобройни, а яйчникът горен. Плодът е шушулковиден, дълъг до 5 см, разпукващ се на две части. От стъблото и основния корен изтича оранжево-жълт гъст сок. Дори и при сухо лято и изсъхнали южни горски склонове, изтича този сок в големи количества. Змийско мляко се намира и през зимата в снега, ако местонахождението му е забелязано. Състав: около 20 изохинолинови алкалоида, от които най-важни са хелидонин, хомохелидонин, хелиритрин, сангвинарин, берберин и протопин. Освен алкалоиди в дрогата се съдържат органични киселини (хелидонова, ябьлчна, лимонена и янтарна), флавоноиди, сапонини, етерично масло, витамин С.

Билката притежава бактерицидни свойства. Пресният сок, както и отварата от билката задържат растежа на патогенните гъбички. Тя притежава спазмолитично, успокояващо, противовъзпалително действие. Действа кръвопочистващо и кръвообразуващо. Смесен чай от змийско мляко, филизи от бъз и коприва, се използва при лечение на левкемия. За да има ефект е нужно да се изпиват минимум два литра на ден. Приложения: за лечение на чернодробни болести, глисти. Като почиства кръвта и черния дроб, се отразява добре и на обмяната на веществата. жлъчнокаменна болест, жълтеница – пие се вино от растението; така бързо се отстранява жълтеницата, за лечение на гастрит и колит при бъбречни заболявания и отоци при лошо храносмилане при хемороиди, с парене в ануса, бодежи и режещи болки при уриниране, се пият 2-3 чаши чай –само се запарва растението във вряща вода. Този чай помага и при бучене в ушите при високо артериално налягане, за регулиране на менструационния цикъл спомага при сиво перде и петна по роговицата на очите – изчезва постепенно. Сокът помага дори и при отделяне и кървене на ретината. Взема се лист от растениет, измива се и дръжката се втрива между палеца и показалеца. Получената течност се размазва с показалеци при ъгълчетата на очите. Важи и за слабо зрение или просто преуморени очи. Във вид на маслен или воден извлек, билката намира приложение в стоматологичната практика за лечение на язвен и афтозен стоматит /възпаление на лигавицата / и пиорея /гнойни венци /; а в гинекологията – за лечение на ерозии на шийката на матката и трихомонаден колпит.

В дерматологията змийското мляко се използува за лечение на брадавици, мазоли, лишеи, екземи, рак на кожата – външно, под форма на унгвенти / мазила и мехлеми / и със свеж сок от растението, като всекидневно трикратно се третират поразените участъци. Косми по лицето, както и силно окосмяване  по ръцете и краката на жените, се дължат на смущения в бъбреците. Засегнатите места се мажат със сок от змийско мляко, което може да стои половин година в хладилника. Сокът се оставя няколко часа да попие, след което се измива с мек сапун. Станалата малко суха кожа, се намазва с мехлем от невен, масло от лайка или жълт кантарион. Някога, в отвара от растението, са къпели децата при различни кожни заболявания. Запарка на чай: Една равна чаена лъжичка само се попарва от ? л. вода. Пресен сок. Листата, дръжките и цветовете се измиват и както са влажни се изстискват в сокоизтисквачка – за външно приложение. Тинктура. Купува се като хомеопатично средство. От нея се вземат по 10-15 капки дневно в малко вода, два-три пъти дневно, при посочените болести. Вино. 30 г змийско мляко с корените се слагат в ? л. бяло вино и се оставят 1-2 часа да се изкиснат; след това се пие на глътки.

Автор: Надя Златева

Кафеният пояс е зоната лежаща приблизително на 10 градуса северна ширина и десет градуса южна ширина, за да расте и дава висококачествени зърна. Качеството на кафето зависи от неговия произход. В една страна, всеки регион определя специфичните особености на сорта – вкус, форма и цвят на зърната. Знаейки от кой регион е, може да се направи много прецизна диференциация, свързана с надморската височина, наклона, времето за бране. Така или иначе, много от нас не могат без дневната доза ароматно енергитизиращо кафе. Някои смятат, че „кафе“ е образувано от арабското „кауе“, което означава сила, енергия. Други го свързват с названието „кахва“, идващо от арабски и означаващо „вино“. Трета версия е за името на провинция Каффа в южна Етиопия, където и до днес из горите се среща диворастящо кафе. На етиопския пастир Калид му направило впечатление, че козите му, след като са пасли листа и плодове от един храст, ставали доста игриви, дори и нощем. От любопитство, той самият опитал плодовете на този храст и почувствал необикновен прилив на сили и добро настроение. Първи сведения за кафето са открити именно в арабски източници, датиращи около 1000 г.н.е. За родината му, се смята Етиопия, където и до днес се среща и като диворастящо растение. Обаче първи от арабите, кафе започнали да пият жителите на изчезналия по-късно град Джулфара. При разкопките на този град, археолозите открили най-древните зърна на Арабския полуостров. Предците на “джулфарахи“ си приготвяли напитката, варейки цели зърна и изсушени листа. Този начин на приготвяне се използва и днес на някои места в Арабския полуостров. Бедуинското светло кафе “Далля“ (по названието на медния съд, в който се приготвя) е необичайно силно и затова го пият в специални, мънички чашки от 2-3 глътки. “Далля“ и фурмите са бедуинските “хляб и сол“, с които посрещат желани и скъпи гости. Но разпространението му започнали арабските търговци от Йемен. Най-известният и считан за най-добър сорт кафе “Мока“ е наречен на името на йеменското пристанище Мока, откъдето тръгнало разпространението. Според друга легенда, първите разбрали за ободряващия ефект на кафето, били монаси от християнските манастири в Етиопия. Те приготвяли отвара от кафеените плодове, с която снемали умората по време на продължителните религиозни церемонии. Наричали я “ Кава“ в чест на персийския владетел Кай Кавус, който се възнесъл на крилатата си колесница в небето. Така се чувствали и те, пиейки кафето. Холандците са първите европейци, отгледали фиданка кафеено дърво. Много търговци, пътешест-веници и дипломати се опитвали тайно да пренесат в Европа ценните семена. През 1616 г. Петер ван дер Брок, който се занимавал с търговия в йеменското пристанище Мока, взел няколко. Завръщайки се в родината си незабавно ги посадил в ботаническата градина в Амстердам, а шведският учен и негов приятел Карл Линей се грижил после за тях и отгледал няколко фиданки “Кафе Арабика“. През 1658 г. холандците създали и своя плантация кафе в колонията си на о. Цейлон. За първи път кафето било представено във Франция, през 1664 г. На официален обяд в Лувъра, кралят чревоугодник Людовик XIV го опитал. Впоследствие издал указ, с който одобрил напитката. А официалното появяване на кафето във Франция през декември 1669 г. Няколко качествени зърна кафе били подарък за Людовик XIV от султана на Йемен, като благодарност, че френският кралски лекар излекувал заболялото му ухо. През 1714 г. било засадено и първото кафеено дърво в парижката ботаническа градина.

Людовик XIV станал страстен любител на кафето. В знак на добра воля, холандската кралица му подарила фиданка кафеено дърво, което посадили при поникналите вече растения в парника на парижката ботаническа градина. От израсналите фиданки били създадени кафеени плантации във френските колонии в Южна и Централна Америка и Карибите. Първите няколко кафеени дървета попаднали на о. Мартиника, в Карибско море около 1720 г. Благодарение на усилията на Габриел де Клие, който се опитал да убеди парижките власти да му дадат няколко кафеени дръвчета, които да засади на острова. Получил отказ и сам откраднал 3 броя. Според преданието, по пътя се опитали да му откраднат скъпоценната стока, обявили го за холандски шпионин, който нарочно изнася фиданките от Франция. Водата за пиене започнала да не достига, “делил своята дажба” вода с фиданките, за да не изсъхнат. Все пак до острова стигнало едно от кафеените дръвчета, което след засаждането успяло да се прихване. От развилата се кафейна плантация на о. Мартиника впоследствие разнесли кафето из Хаваите и Мексико, и на болшинството острови в Карибско море. Как Бразилия станала кафеена държава? В XVIII век между френска и холандска Гвиана имало пограничен конфликт. Бразилия станала посредник, чрез водещия на делегацията Франческо де Мело Палета. До приключване на мисията се сприятелил с местния губернатор и го помолил за фиданка кафе. Но износът бил строго забранен и губернаторът отказал. Палета успял да помири страните и преди да си тръгне организирал банкет в чест на подписването на примирието. Там присъствали видни гости, между които губернаторът и жена му. Тя харесала Палета и при изпращането му подарила букет цветя, сред които имало и резници от кафеено дърво. Благодарение на тях, Бразилия се превърнала в кафеена империя. Кафе от Индия.  И в Индия кафето се появило почти по същото време. През 1670 г. мюсюлманският поклонник Баба Будан тайно изнесъл от Мека 7 кафеени зърна, скрити в пояса му. Той ги посадил в родното си място — Южна Индия, областта Чикмагалур. Днес този първи сорт индийско кафе се нарича “Old Chick“ и представлява 1/13 от износа на кафе от Индия. В чест на своя сънародник, индусите нарекли родния му град Баба Будан, в чиито покрайнини и днес хората отглеждат кафе. А първите големи кафеени плантации в Индия са създадени от англичаните през 1840 г. в южните области на страната, около планината Майсур. След получаване на независимост през 1949 г., в Индия се създава самостоятелен отрасъл по отглеждане и производство на кафе. Сега тя е един от най-големите производители и износители на кафе в света. Как въздейства върху здравето? Доказано е, че кафето увеличава бодростта и стимулира мозъчната дейност. Приема на умерено количество кофеин, една от основните съставки в кафето, увеличава скоростта на обработваната информация и подобрява времето за реакция. Консумацията на кофеин повишава тонуса, подобрява концентрацията и логическото мислене. Научни експерименти доказват ползата от кафе паузи по време на работа или докато човек учи. Защо ли? Кофеинът е ксантинов алкалоид, който се съдържа в листата и плодовете на различни растения – кафе, чай, гуарана, какао, кола и други. Той е природен пестицид - парализира и убива насекомите, които се хранят с тези растения. Това са вещества, които неутрализират действието на барбитуратите и морфина. Към този клас лекарства спадат още камфора и стрихнина. Смята се, че основното им действие се изразява в стимулиране на центровете на кръвообръщение и дишането.

Кафето е богат естествен източник на антиоксиданти, които неутрализират свободните радикали при обмяната на веществата. Свободните радикали са част от естествените процеси в организма, които възникват в следствие на клетъчния метаболизъм. Натрупването на свободни радикали води до преждевременно стареене и болести, сред които някои видове рак, сърдечносъдови заболявания. Научни изследвания показват, че кафето съдържа значително количество антиоксиданти от групата на полифенолите и това го превръща в основен източник на антиоксиданти от този тип. В суровото кафе се съдържат: вода - 8,15 %, мазнини - 10,95 %, белтъци - 11,29 %, минерални соли - 4,14 % неразтворими във вода, алкохол и бензол вещества - 47,6 %. Водният екстракт на кафето 30,4 % е с киселинен градус около 29,2 %. Съдържанието на водоразтворими вещества е: кофеин - 1,99 %, тригонелин - 0,74 %, хлорогенова киселина - 5,74 %, директно редуцирана захар - 0,34 %, захароза - 5,30 %, водноразтворими белтъци - 5,25 %, неуточнени вещества - 10,99 %. Съдържанието на неразтворими вещества е: хемицелуоза 22 % и целулоза - 10 - 11 %. Азотни вещества, съдържа известно количество бетаин, холин и някои аминокиселини - ливцин, глута-минова и аспаргинова киселина. В зелените зърна кофеина се намира в състояние на двойна сол – калиево-кофеинова сол на хлорогеновата киселина. При изпичането тя се разлага и отчасти сублимира. Липиди. Кафееното масло е течно и съдържа глицеридите на палмитиновата, стеариновата, каприоновата и линоловата киселини. В малко количество съдържа фитостеринът - кафестерол. Маслените вещества се съдържат изцяло в сухия остатък и почти не се извличат при екстракцията в кафееното питие. Въглехидрати.  Представляват около 28 % от общите разтворими съставки на кафето и са представени от глюкоза, фруктоза, захароза и галактоза. Органични киселини.  В зърната на кафето се съдържат в малки количества пирогроздена, оксалова, ябълчена, лимонена киселини, но преди всичко ацидофеноли, характерни за танина. Основно значение от органичните киселини има хлорогеновата киселина, поради сходното й с кофеина действие. В зелените зърна тя се намира под формата на двойна калиево-кофеинова сол. По време на изпичането кофеинът се освобождава и от нея се губят 37 - 58 %. В изпеченото кафе тя е около 40 %. Минерали и витамини. Съдържанието на минералните вещества в една чашка кафе (6 г. кафе приготвено със 120 мл. вода) е значително. Елементи съдържащите се в Арабика (мг): Калций - 7,5; Магнезий - 7,3; Натрий - 12,2; Калий - 99,0; Желязо около 2; Фосфор - 8,4.  Робуста (мг) Калций - 2,8; Магнезий - 8,0;  Натрий - 40,8;  Калий - 108,0;  Желязо около 2  Фосфор - 10,8.  В кафето се съдържат и минимални количества серни съединения, които в кисела среда (каквато е стомашния сок) се превръщат в меркаптани - токсични тела. Те тостигат до 50 микрограма за чаша 5%-но кафе. От витамините значение има никотиновата киселина, която за чаша "еспресо" достига до 1,67 мг. Етеричните масла се образуват при изпичането на кафето и отчасти обуславят аромата му. Имат противомикробно действие. Хлорогеновата киселина, която има около 40%-но съдържание в изпеченото кафе, също оказва кофеиноподобно физиологично действие. Освен това, тя оказва стимулиращо въздействие върху обмяната на азота и усилва процесите на изграждане на белтъчната молекула, действие подобно на хормон.

Автор: Надя Златева

Великденчето, наричано “ изцеление от всичко “, е от семейство Живовлек. Расте в суха почва по оголени места, гори, покрай горите и пътищата, при трънаци, откоси, огради, в канавки. Има влачещо по земята стъбло с власинки, с малки и назъбени сребристоискрящи листа, които преминават в изправени нагоре, светлосини до виолетови, цветни класове. Цъфти: от май до август; събират се съцветията. Най-ефикасни са растенията, които растат по горските окрайнини и под дъбовете. Състав: етерично масло, гликозиди, сапонини, оргнични киселини, танини, горчиви вещества, следи от алколоиди, витамин С, провитамин А, флавоноиди, захари, смоли. То е чудесна добавка към кръвопрочистващи чайове и заедно с пресни връхчета от коприва помага за излекуването на хронични екземи. С благотворно действие за стомаха, стимулиращо храносмилането, помага при чревни разстройства и отстранява слузта по стомаха.

Великденчето е с лечебно действие при психическо пренатоварване. Една чаша вечер, преди лягане, действа успокоително. Чаят спомага за свежа памет и премахва световъртежа. Смесен с корен от целина, отстранява неврастения и хипохондрия. Помага и при жълтеница, пясък в урината, ревматични и подагрични болки в ставите. При жълтеница, болки в черния дроб и далака шведката Мария Требен препоръчва следната смес за чай: 50 г корени от радика, 25 г цветове от синя жлъчка, 25 г същинска лазаркиня и 50 г великденче. Посочените билки трябва да се разбъркат добре. В продължение на деня се изпиват две чаши неподсладен чай (на 1/4 литър вода - една препълнена чаена лъжичка билки). От цъфтящото растение може да се направи и пресен сок, препоръчван при хронични кожни заболявания, предимно екземи. От него се взима по една пълна чаена лъжичка два-три пъти на ден. Стари билкарски книги хвалят великденчето и като билка за рани, то се препоръчва  при възпалени и трудно зарастващи рани, особено в областта на пищяла.

Раните първо се промиват с отвара от него, а след това върху тях се слага за нощта напоено е прясно запарен чай парче и отгоре се прави топла превръзка. Страдащите от ревматизъм и подагра опитват ефикасната тинктура от великденче. Външно – тинктурата се използува за разтриване, а вътрешно се взимат три пъти на ден по 15 капки в малко вода или чай. Препоръчително е всяка година да се пие чай от прясно набрано великденче - когато е цъфтежа! То не само намалява артериосклерозата, но и я възпрепятствува. А чрез кръвопрочистващото си действие дава на тялото нова еластичност. Чай: Препълнена чаена лъжичка билки се запарвае с ? л. вода и се оставя малко да кисне. Сок: Пресните съцветия се измиват и докато са мокри се изтискват в сокоизстисквачка. Сокът се пълни в шишета и се съхранява в хладилника. Тинктура: Две препълнени шепи цъфтяща, нарязана на ситно билка се слага в литър 38-40` житна ракия и се държи 14 дни на слънце или до печка.

Автор: Надя Златева